О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 23.03. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 123/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. Н. в качеството на Е. „С” със седалище в гр. Г. чрез процесуалния й представител адв. К, срещу постановеното по в. ч. гр. д. № 317/2009 г. на Габровски окръжен съд определение № 656 от 19.11.2009 г., с което е потвърдено определение № 196 от 04.09.2009 г. по гр. д. № 1525/2009 г. на Габровски районен съд за връщане на исковата молба на Е. „С” на основание чл.130 от ГПК и за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения против „Общински п. транспорт” ЕООД – гр. Г. установителен иск.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател поддържа, че чрез предявения иск е претендирано установяване на права в рамките на съществуващо облигационно правоотношение по договор за наем на недвижим имот, а не на факт с правно значение, изразяващ се в незаконосъобразност на издадена от управителя на дружеството – наемодател заповед за откриване на процедура по провеждане на публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имота. Релевират се доводи за незаконосъобразност на изводите на съда за недопустимост на иска поради забраната на чл.124, ал.4 от ГПК за установяване на факти с правно значение извън предвидените в закон случаи и се прави искане за отмяна на атакуваното определение.
В представеното с частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според частния жалбоподател, въззивното определение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като значими по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са посочени въпросите за наличието на предпоставките за разглеждане на установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК и за правната природа на издадената от управителя на „Общински п. транспорт” ЕООД заповед № 73/16.07.2009 г. – дали същата съставлява гражданскоправен или административен акт и по кой ред подлежи на обжалване.
Ответникът „Общински п. транспорт” ЕООД – гр. Г. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване по силата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Касационното обжалване на атакуваното с жалбата въззивно определение е обусловено от съществуването на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с които жалбоподателят аргументира искането си за достъп до касационен контрол. За да е допустимо обжалването на посоченото основание, определението трябва да съдържа произнасяне по значими за крайния изход на конкретното дело материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба на основание чл.130 от ГПК и за прекратяване на производството по делото, Габровски окръжен съд е приел, че предявеният от Е. „С” против „Общински п. транспорт” ЕООД – гр. Г. иск за установяване незаконосъобразност на издадената от управителя на ответното дружество заповед № 73/16.07.2009 г. е недопустим, тъй като чрез него се цели установяване на факт с правно значение. Изложени са съображения, че в закона липсва изрично предвидена възможност да се установява по исков ред незаконосъобразност на заповед, издадена на основание подзаконови нормативни актове относно реда за упражняване на права върху общинска част от капитала на търговско дружество и управлението на общинско имущество. Оттук и предвид разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК, въвеждаща забрана да се предявява иск за установяване на факти с правно значение извън предвидените в закон случаи, е направен извод за недопустимост на иска, чийто предмет на установяване е фактът на незаконосъобразност на посочената заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради отсъствие на същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос е за предпоставките за разглеждане на установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК по конкретното дело и за допустимостта на иска. Въпросът за наличието или липсата на предпоставки за разглеждане на предявен иск и за неговата допустимост има принципно значение за изхода на всяко дело, тъй като произнасянето на сезирания съд в тази насока е обуславящо за развитието на делото. В конкретния случай обаче въпросът за предпоставките и допустимостта на установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК не е значим за формирането на решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на инициираното от частния жалбоподател – ищец исково производство поради преценката на съда, че предявеният иск се основава на разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК и цели съдебно установяване на факт с правно значение, а не на право или правоотношение, какъвто е предметът на защита чрез установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК. При тези обстоятелства, след като поставеният въпрос не е значим за изхода на делото, не е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, което съставлява пречка за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Правните съображения, с които въззивният съд е аргументирал извода си за недопустимост на иска, изключват значимостта по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и на втория формулиран от частния жалбоподател въпрос /означен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като процесуалноправен/ – за правната природа на заповед № 73/16.07.2009 г. и за реда, по който тя подлежи на обжалване. Въззивният съд е квалифицирал заповедта като гражданскоправно волеизявление на една от страните по наемното правоотношение – наемодателят „Общински п. транспорт” ЕООД, каквато е и тезата на частния жалбоподател – ищец. Възприемайки това становище, съдът изобщо не е обсъждал възможността и реда за обжалване на заповедта, а е концентрирал преценката си върху допустимостта на установителния иск, чрез който по реда на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. ищецът е претендирано съдебно установяване на нейната незаконосъобразност спрямо насрещната страна в качеството й на наемодател по наемното правоотношение. Обжалваемостта на заповедта не е правен въпрос, включен в спорния предмет на прекратеното гражданско дело, с оглед на което поставеният в този смисъл въпрос няма значение за изхода на делото и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид отсъствието на общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК и в съответствие с т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се обсъжда допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, позоваването на която е бланкетно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 656 от 19.11.2009 г., постановено по в. ч. гр. д. № 317/2009 г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :