5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 24.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 833/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А. Б. А.Е.” със седалище и адрес на управление в[населено място], Република Г., чрез клон „А. Б. – Клон България” -[населено място], срещу определение № 401 от 13.07.2010 г. по ч. гр. д. № 155/2010 г. на С. окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 1319 от 12.05.2010 по ч. гр. д. № 824/2010 на С. районен съд, с което е отхвърлено подаденото от „А. Б. А. Е.” заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК срещу Ю. Х. М. от[населено място], общ. С..
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е недопустимо поради нарушаване на разпоредбата на чл.269 във вр. с чл.278, ал.4 от ГПК и произнасяне по въпрос, с който въззивният съд не е бил сезиран – за необходимостта в заявлението по чл. 417 ГПК да се посочат конкретните последователни месечни вноски по кредита, с неплащането на които е настъпила предсрочна изискуемост на непогасения остатък от кредитния дълг. Излагат се подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт вследствие необоснованост и незаконосъобразност на приетите от въззивната инстанция изводи, че представеният със заявлението по чл.417 от ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на банката – заявител, не съдържа данни относно неплатените месечни вноски по кредита, чиято забава е обусловила настъпване на предсрочната изискуемост като условие по чл.418, ал.2 от ГПК за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания, поддържани по отношение на следните формулирани от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси : Следва ли въззивният съд да се произнася по въпрос, с който не е сезиран в частната жалба, нарушавайки правото на жалбоподателя сам да определя обхвата на подадената жалба; Как следва да постъпи въззивният съд, ако споделя изложените от жалбоподателя мотиви за неправилност на обжалвания съдебен акт, и допустимо ли е да потвърди акта на различно основание; Следва ли при депозиране на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК да бъде представено уведомление до кредитополучателя за обявяване на вземане по банков кредит за предсрочно изискуемо в случай, че договорът за банков кредит изключва такова задължение за кредитора; Необходимо ли е в извлечението от счетоводни книги да е посочена информация, доказваща факта на неплащане чрез посочване на непогасените вноски, кои точно вноски и в какъв размер не са платени, при условие, че в извлечението фигурира дата, от която е начислявана наказателна лихва, и е посочен периода на забавата в дни. Основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК са аргументирани с твърдения, че значимите за изхода на конкретното дело въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в определение № 134 от 29.01.2010 г. по ч. т. д. № 52/2010 г. на І т. о. ; определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о. и определение № 231 от 23.03.2010 г. по ч. т. д. № 115/2010 г. на ІІ т. о.
Ответникът по частната касационна жалба Ю. Х. М. от[населено място], общ. С., не изразява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от С. районен съд разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на „А. Б. А.Е.”, Република Г., чрез „А. Б. – Клон България”, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Ю. Х. М. за сумите 8 536.39 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 71-48/2007 от 12.12.2007 г., 415.67 лв. – договорна лихва за периода 12.08.2009 г. – 14.03.2010 г., 19.42 лв. – наказателна лихва за периода 12.07.2009 г. – 14.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане и деловодни разноски, С. окръжен съд е приел, че представеното със заявлението на „А. Б. А.Е.” извлечение от счетоводните книги на банката – заявител не съдържа данни за забава на две или повече месечни вноски по кредита и за техния конкретен размер, поради което е невъзможно да се прецени дали вземанията по кредита са станали предсрочно изискуеми. Изложени са съображения, че макар в чл.20 от договора за кредит да е уговорено автоматично настъпване на предсрочната изискуемост при просрочване на които и да е две последователни месечни вноски, отсъствието на данни кои са неплатените вноски, какъв е техният размер и в кой момент е следвало да бъдат платени препятства извода за настъпване на обстоятелствата по чл.20 от договора, с които страните са обвързали автоматичната предсрочна изискуемост на целия кредитен остатък.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, свързани с правомощията на въззивната инстанция в производството за разглеждане на частни жалби, са релевантни за изхода на делото, но по отношение на тях не е осъществена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, а именно – да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице тогава, когато разглеждането на значимия за конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената практика предвид промените в законодателството или в обществените условия. Правомощията на въззивната инстанция в производството за разглеждане на частни жалби срещу определения на първоинстанционните съдилища са предмет на ясна и точна правна уредба, съдържаща се в разпоредбата на чл. 278 ГПК, чието приложение не създава противоречия в съдебната практика. В практиката е възприето становището, че при сезиране с частна жалба срещу разпореждане за отказ от издаване на заповед за изпълнение/незабавно изпълнение въззивният съд действа като съд по същество и се произнася по всички въпроси, от които зависи издаването на исканата заповед, респ. допускането на незабавно изпълнение. При наличие на ясна законова уредба и непротиворечива съдебна практика по приложението й касационното разглеждане на поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което препятства достъпа до касационен контрол на посоченото основание.
Неоснователно е позоваването на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос за съдържанието, което трябва да притежава извлечението от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 от ГПК, за да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката-заявител към конкретен длъжник. Цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК определения не доказват противоречива съдебна практика по поставения въпрос и отклонение от практиката на Върховния касационен съд, тъй като дадените с тях разрешения са обусловени от спецификите на конкретния казус и от съдържанието на конкретния документ по чл.417, т.2 от ГПК, по повод на който е инициирано съответното заповедно производство. С поредица определения, постановени от състави на Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като напр. определение № 635 от 01.09.2010 г. по ч. т. д. № 840/2009 г. на ІІ т. о., определение № 637 от 02.09.2010 г. по ч. т. д. № 746/2009 г. на ІІ т. о., определение № 746 от 03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г. на ІІ т. о. и др., е даден отговор на значимия за настоящото дело процесуалноправен въпрос, свързан с изискванията за съдържанието на документа по чл.417, т.2 от ГПК. В посочените определения е прието, че за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на банката-заявител към сочения в заявлението длъжник, извлечението по чл.417, т.2 от ГПК следва да съдържа данни относно договора за кредит и движението на погасяването му; данни за момента, в който длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече вноски, в резултат на което се е сбъднало условието за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита; данни за неплатените в срок погасителни вноски и техния размер. Формираната трайна и непротиворечива практика по приложението на чл.417, т.2 от ГПК изключва предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание за достъп до касационно обжалване. Отхвърлянето на подаденото от частния жалбоподател заявление по чл.417, т.2 от ГПК е аргументирано от въззивния съд с отсъствието на достатъчно данни, релевантни за преценката относно сбъдването на условията за настъпване на предсрочна изискуемост, от което следва, че постановеното от въззивния съд определение съответства на възприетото в съдебната практика становище и не се налага допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол на визираните в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания.
Процесуалноправният въпрос необходимо ли е със заявлението по чл.417, т.2 от ГПК да се представя уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако договорът за банков кредит изключва задължението на кредитора за отправяне на уведомление, е извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване. При произнасяне по основателността на заявлението и на частната жалба въззивният съд е изложил съображения, че с оглед конкретните клаузи на договора за банков кредит настъпването на предсрочна изискуемост на целия кредит не е обвързано с изискване за отправяне на уведомление до длъжника. Съдът е възприел доводите на частния жалбоподател за уговорена от страните автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две последователни вноски по кредита и с оглед на това не би могло да се приеме, че произнасянето по поставения правен въпрос е обусловило изхода на делото, приключило с отхвърляне на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, определението по ч. гр. д. № 155/2010 г. на С. окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 401 от 13.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 155/2010 г. на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :