3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№229
С., 06.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 2513 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. К. против определение № 62 от 15.03.2013 г., постановено по гр.д. № 1573 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІІ г.о., с което е върната молба вх.№ 11583/30.11.2012 г. на А. К. К. за отмяна на влязлото в сила определение на Окръжен съд-Велико Търново № 635/28.11.2011 г. по в.гр.д. № 1231/2011 г. и е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, като изводът на съда за липса на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК противоречи на констатацията, че е представено точно и мотивирано изложение, даващо право на отмяна, а извода, че молбата за отмяна е просрочена не е съобразен с обстоятелството, че всички документи са от месец 03.2012 г. и е спазен едногодишния срок по чл.305, т.2 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и че е подадена извън срока по чл.305, ал.1 ГПК.
С № 11583 от 30.11.2012 г. е входирана молба на А. К. за отмяна по чл.303 ГПК. Изпратени са указания за отстраняване на нередовностите – посочване съдебния акт, чиито отмяна се иска, представяне точно и мотивирано изложение на основанията по чл.303 ГПК, като представи и новите доказателства, ако сочи основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и да внесе държавна такса. В изпълнение на указанията са постъпили допълнителни молби вх. № 1865/20.02.2013 г., наименована „обосновано пояснение” и вх. № 824/24.04.2013 г., наименована „изложение на основанието за отмяна”. От изложеното в тях е видно, че се иска отмяна на влязло в сила определение № 635/28.11.2011 г. по в. гр. д. № 1231/2011 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане от 6.10.2011 г. по канцеларско дело № 3/2011 г. по описа на Районен съд-Велико Търново за връщане исковата молба на А. К. К.. Твърденията на молителя са, че актовете и на двете съдебни инстанции са немотивирани и незаконосъобразни, без спазване върховенството на закона, като подробно са изброени неизвършените или противозаконно извършените действия на съдебните състави по исковата молба.
С оглед горните констатации следва, че атакуваното определение е правилно. Отмяната на влязло в сила решение, респ. определение за прекратяване на дело, е самостоятелно, извънистанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК причини и само при наличието на някоя от уредените в посочените законови текстове конкретни хипотези е допустимо да се отмени влязъл в сила съдебен акт. Изискването на чл.306, ал.1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е спазено, когато твърденията на страната могат да бъдат квалифицирани под някоя от хипотезите на чл.303, ал.1 или чл.304 ГПК. В случая в първоначалната и уточняващите молби на А. К. липсват твърдения, относими към някое от основанията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а са наведени само доводи, касаещи законосъобразността на действията на районния съд при постановяване разпореждането за връщане на исковата молба и определението на окръжния съд за потвърждаването му, които твърдения обаче могат да бъдат разгледани единствено по пътя на инстанционния контрол, който е изчерпан с постановяването на определение І 174/1.03.2012 г. Следователно правилно в атакуваното определение е констатирано, че липсва позоваване на някое от уредените в закона хипотези за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и този порок не е отстранен, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Правилен е и допълнителния мотив за просрочие на молбата за отмяна. Съгласно чл.305, ал., ГПК срока за подаване на молба за отмяна е тримесечен от отриване на основанието за отмяна. Когато това основание предхожда влизането в сила на съдебния акт, срока започва да тече от влизането в сила. В случая доколкото като основания за отмяна се сочи незаконосъобразност на действията на съда при постановяване на актовете, чиято отмяна се претендира, то следва, че срокът е започнал да тече от датата на влизане в сила на определението на окръжния съд – 1.03.2012 г., като молбата е постъпила след изтичането – на 30.11.2012 г.
В обобщение частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 62 от 15.03.2013 г., постановено по гр.д. № 1573 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: