О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№229
гр.София, 09.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 155/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Й. В. и Т. С. К. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 1428 от 03.06.2011 год. срещу въззивното решение № 245 от 26.04.2011 год. по гр.дело № 66/2011 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, с което е отменено решение № 65 от 25.05.2010 год. по гр.дело № 191/2009 год. на Свогенския районен съд и са отхвърлени предявените срещу Н. И. С. и К. М. В. искове по чл.33, ал.2 ЗС за признаване за установено, че в качеството си на съсобственици, касаторите имат правото да изкупят при уговорените в договора за продажба от 29.04.2009 год. условия, западната реална част от къща-близнак, построена през 1930 год. върху приземен етаж и два етажа, със застроена площ на тази част от * кв.м., находяща се в поземлен имот с площ * кв.м. в [населено място], Софийска област, местността „Е.”, при граници: път, наследници на М. С., ш. Р.-О. и Д..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие между първоинстанционното и въззивното решения; б/ неясно мотивирана от въззивния съд отмяна на първоинстанционното решение; в/различия и противоречия в практиката на ВКС не са посочени, тъй като няма такива и г/съществени промени в много от законите в продължителния период от време на „спора”; д/остарели и отменени и някои подзаконови нормативни актове; е/остаряла практика.
Ответницата по касация К. М. В. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Със съдебна спогодба от 29.05.1991 год. по гр.дело № 127/1991 год. на Свогенския районен съд, М. С. К./майка на В. Й. В. и сестра на Т. С. К., починала през 2001 год./ получила дял първи и четвърти по заключението на вещото лице, като дял първи включвал дворно място от * кв.м. в землището на [населено място], м.”Е.”, заедно със застроената в това място източна реална част от къщата-близнак, със застроена площ на тази част от * кв.м., състояща се от стая, кухня и антре върху едно мазе, а дял четвърти – незастроено дворно място от * кв.м. в същото землище и махала; Н. И. С. получила дял втори, а именно: дворно място от * кв.м. в същото землище и махала, при съседи: запад-Д., север-път, юг-шосе Р.-О. и запад-дял първи на М. С. К., заедно със западната реална част от къщата-близнак, долепена до тази в дял първи, със застроена площ на западната реална част от * кв.м., състояща се от стая, кухня, килер и антре, върху две мазета. Третият съделител Т. С. К. получил в дял дворно място от * кв.м. в същото землище и махала, при описани в спогодбата съседи, заедно с жилищна сграда на 50 кв.м., състояща се от две стаи и антре, върху две мазета.
От заключението на вещото лице П. С. Д./л.82-л.84 от гр.дело № 191/2009 год. на РС-Своге/ е видно, че на скицата, изготвена от вещото лице по гр.дело № 127/1991 год. на същия съд инж.Л. Е. М., на която са нанесени съставените дялове и са разпределени жилищните помещения на къщата-близнак, са били предвидени следните преустройства: да се изгради преградна стена в антрето между дял първи и дял втори, а в антрето на дял първи да се отвори врата за самостоятелно влизане в него. Според в.л.Д., разпределението на жилищата в дял първи и дял втори по спогодбата от 29.05.1991 год. е съобразено с изискванията на чл.62, ал.2 З./отм./. Експертът е констатирал при извършения оглед, че преградната стена между антретата на дял първи и дял втори не е изпълнена, а вратата, която е трябвало да се отвори на външната стена в дял първи, не отворена.
При тези данни, въззивният съд е приел, че съдебната спогодба, предмет на делбата по гр.дело № 127/1991 год. е произвела вещнопрехвърлително действие, тъй като са били налице условията на чл.62, ал.2 З./отм.; в редакцията на ДВ, бр.31 от 1990 год./, защото обособяването на жилищата не е било свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект и не се е налагало да се изисква одобрен проект за разделянето от компетентния технически орган /т.5, б.”в” от Постановление № 7/1973 год. на Пленума на ВС/, а такова изискване е било установено с приемането на чл.109б, ал.1 ППЗТСУ/отм./ с Държавен вестник, бр.6 от 1998 год. Посочено е и че липсата на такъв проект сама по себе си не би обусловила нищожността на съдебната спогодба за делба, в случай, че е съществувала техническа възможност за разделянето. Според въззивния съд, извършена е и преценка от делбения съд и относно изискванията да не се налагат значителни преустройства и възможност за ползване на дяловете без по-големи от обикновените неудобства. Посочено е и че са спазени изискванията на чл.47 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. за допустимите светли площи в жилищата.
В. съд е приел, че предмет на договора за продажба от 29.04.2009 год., сключен с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год., с който Н. И. С. е прехвърлила на К. М. В. правото на собственост, е обособен обект от жилищната сграда, поради което не е съществувала съсобственост и в полза на ищците/сега касатори/ не е възникнало правото по чл.33, ал.2 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са противоречиво разрешавани въпроси, свързани с преценката на действителността на съдебната спогодба по делата за делба от гледна точка на приложението на чл.62, ал.2 З./отм./, чл.109б, ал.1 ППЗТСУ/отм./, чл.47 от Наредба № 5 за правила и норми по Т..
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, не е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. Ето защо, противоречието между обжалваното въззивно решение и отмененото с него решение на първата инстанция, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да обоснове необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК, а са възпроизвели оплакванията в жалбата за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения, по основателността на които Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите не сочат конкретна неяснота, непълнота или противоречивост на правната уредба, която намира приложение при преценката на въззивния съд дали е настъпило вещнопрехвърлителното действие на съдебната спогодба от 29.05.1991 год. и разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правораздаването, какъвто ще е налице при обоснована необходимост от изменението на задължителна съдебна практика или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване, а касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата К. М. В. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 350 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245 от 26.04.2011 год. по гр.дело № 66/2011 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав по жалба вх.№ 1428 от 03.06.2011 год.
Осъжда В. Й. В. от [населено място],[жк], бл.47-49, вх.Е, ет.7 и Т. С. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на К. М. В. сумата 350/триста и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/