О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София, 05.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№139 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Б. окръжен съд, Гражданско отделение, № 961 от 23.07.2009г. постановено по гр.д. № 627/2008г., с което е оставено в сила решение на Б. районен съд № 1* от 17.03.2008г. по гр.д. № 981/2007г., с което е признато за установено по отношение на О. служа „Земеделие и гори” гр. С., област Б. , че наследниците на С. Х. З. , б.ж. на с. Г., имат право да възстановят правото си на собственост върху следните гори в землището на с. Г., община С.. гора в местността „Л” с площ 87,9 дка при съседи: Градевска река, път, дере и наследници на А. Л. З. и 2. гора в местността „Л” с площ от 17,6 дка при съседи: наследници на М. П. З. , наследници на К. Ю. , път и наследници на Й. З.
Жалбоподателят О. служа „Земеделие” гр. С. поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е приел, че представеното копие от опис на имотите на изселниците от с. Г. представлява документ, установяващ собствеността на наследодателя. Според жалбоподателя това е документ извън кръга на посочените в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл по въпроса дали представения опис на имотите на изселниците установява правото на собственост, а отделно не се е произнесъл по въпроса кога и на какво основание са били отнети процесните гори. Това са въпроси, обуславящи изхода на спора и по тях има противоречива практика на равни по степен съдилища, а Върховният касационен съд не се е произнасял по искове по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ поради съществуващото ограничение на чл. 218, ал.1,б.”а” ГПК/отм./. Освен това тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата С. С. И. намира, че не са налице представките за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по жалбата Р. д. по г. Благоевград /правоприемник на Р. управление на горите Б. / в писмения си отговор намира жалбата за основателна и поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. лесничейство- С. /сега Д. г. с. -. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ на С. С. И. в качеството й на наследник на С. Х. З. , Б. окръжен съд е приел, че приложените писмени документи, а именно извлечение от данъчен емлячен регистър на с. Г., приложен към опис на имотите на изселниците от с. Г., изготвен от Министерство на земеделието – Дирекция за земята, издадено от Централен държавен архив, установява собственически права на наследодателя върху имотите по исковата молба. Съдът е счел, че според описа имотите са измервани и описвани от длъжностни лица при Дирекция за земята, което означава, че те са съществували в описания вид и са принадлежали на посочените собственици. Съдът е направил извод, че документът е съставен преди 1945г. с оглед на използваната в него правописна форма „ђ”, съществувала в българската азбука до посочената година.
В представените две изложения по чл.284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че с решението съдът не се е произнесъл въпроса кога и на какво основание са отнети процесните гори, както и следва ли да се приеме за годен документ за собственост представения опис на имотите на изселниците от с. Г.. Първият въпрос действително не е бил разгледан от съда, но той не е бил спорен. А и непроизнасянето по даден правен въпрос не може да послужи за основание за допускане на касационно обжалване, а би могло само да обуслови неправилност на решението, която е касационно основание по чл. 281 ГПК. Вторият въпрос относно годните доказателства за установяване правото на собственост върху процесните гори в лицето на наследодателя е от значение за изхода на спора, тъй доказването на това право се явява предпоставка за уважаване на иска.
Досежно твърденията за противоречива практика на съдилищата по сочените въпроси, което съставлява основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, жалбоподателят не е посочил, нито е представил съдебна практика, въпреки дадените изрични указания в тази насока с разпореждане на въззивния съд от 10.11.2009г. Поради това не може да се приеме наличието на соченото основание.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато произнасянето на съда по посочения правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай жалбоподателят не е изложил никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, а единствено е посочил, че Върховният касационен съд не е разглеждал дела по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Това твърдение е необосновано. В последните две години е налице съдебна практика включително и на касационната инстанция по тези дела, а и съдебната практика се формира от всички влезли в сила решения на съдилищата, а не само тези на Върховния касационен съд. Нормата на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ изброява възможните писмени документи, допустими за установяване правото на собственост, както и въвежда изрична забрана да се доказва собствеността с определени доказателства. Въпрос на преценка по конкретния правен спор е дали представените писмени доказателства за установяване на собствеността са такива от кръга на посочените в чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ. В настоящия случай спорът е съсредоточен върху това дали приложения опис на имотите на изселниците от с. Г., съставен преди 1945г., съставлява „друго писмено доказателство” по смисъла на цитираната разпоредба. Такава преценка е извършена от въззивния съд като той подробно е обосновал становището си. Правилността на тази преценка е въпрос от значение за правилността на решението и има отношение към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не може да бъде разглеждана в производството по чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК. Поради изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 961 от 23.07.2009г. на Б. окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 627/2008г. по касационната жалба на О. с. „Земеделие” гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: