О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 18.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №238/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Ж. И. от гр. С. срещу решение от 10.07.2008г по гр.дело № 64/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 24.09.2007г по гр.д.15671/2006г на Софийски районен съд. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . От значение за точното прилагане на нормата на чл. 237 ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ в конкретния случай е обстоятелствата по смисъла на чл. 237 ал.6 от същия закон да не изключват еднократното парично обезщетение, доколкото заповедта за освобождаване от служба не е поради наличието на влязла в сила присъда за умишлено престъпление , а на друго основание В случая решаващият съд се е позовал на чл. 237 ал.6 ЗОВСРБ ,но това може да стори само работодателят със заповедта за обсвобождаване .
Ответната служба „В” оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като съществен е формулиран въпросът за едно тълкуване , което няма опора в закона . Даденото от Софийски градски съд разрешение не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като нормата на чл. чл. 237 ал.6 ЗОВСРБ е съвсем ясна в своята хипотеза и фактите, безспорно установени по настоящето дело, обуславят нейното прилагане. Постановено по спорния предмет и релевантните факти ,свързани с правото на обезщетение , обжалваното решение на Софийски градски съд не дава основание по касационен ред да се извеждат и налагат съответстващите на закона тълкувания, във връзка с поддържаната в изложението на касатора несъстоятелна теза ,че за да бъде приложен текста на чл. 237 ал.6 от ЗОВСРБ , положително условие е осъденият да е бил освободен от служба именно поради това.
Ето защо доводите за относимост на случая към въпрос от съществено значение за точното прилагане за закона , не следва да бъдат възприети. Доводите за противоречие с практиката по въпроса за правото на еднократно обезщетение при настоящите обстоятелства ,по отношение на осъден за умишлено престъпление от общ характер кадрови военнослужещ , не са подкрепени с никакви фактически и правни аргументи и са неоснователни .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.07.2008г по гр.дело № 64/2008г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .