О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 13.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 5328/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. на т. – София, против въззивно решение от 25.4.2008 г. по гр.д. №3521/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о. ІІ-В състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.2 КТ. Като съществен материалноправен въпрос се сочи “дали длъжността, на която е възстановен работника, заемана от него преди уволнението му, съществува към момента на постановяване на съдебния акт, а е от значение дали съществува като правен субект работодателя и дали същият разполага с материална легитимация да отговаря по предявения иск, както и дали извършената структурна промяна в М. на т. е от значение за материалната легитимация на същото ?”.
Твърди се също така, че възстановяването на трудовото правоотношение не настъпва автоматично след признаването му за незаконно.
В изложението си касационният жалбоподател се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като сочи конкретни решения на ВКС и САС/действуващ като касационна инстанция по трудов спор/
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответникът по касация – Т. К. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. Л, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е съществен, но по него не е налице противоречива практика на ВКС и на САС/действуващ като касационна инстанция по трудов спор/. Същественият въпрос не е предмет изобщо на цитираните и представени по делото решения.
Освен това съдът не се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, предмет на други съдебни актове, като в случая законът е приложен точно.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.4.2008 г. по гр.д. №3521/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-В състав, по касационна жалба, вх. №17083/23.6.2008 г., подадена от М. на т. – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: