О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София, 07.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 91/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” О. , гр. Р. срещу решение № 243 от 16.10.2008 г. по в. гр. д. № 422/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Русенски окръжен съд решение № 79 от 09.06.2008 г. по гр. д. № 156/2007 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от “В” О. , гр. Р. срещу “Д” А. /. несъстоятелност/, гр. Р. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 06.08.2007 г. за продажба на недвижим имот – УПИ ХІІ-86, с площ 1083 кв. метра, заедно с построената в него сграда с площ 423.30 кв. метра.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за невъзможност да бъде обявен за окончателен процесният предварителен договор, предвид обстоятелството, че към настоящия момент ответното дружество-продавач не е собственик на същия предвид продажбата му на друго лице, извършена преди вписване на исковата молба. В тази насока излага подробни съображения за недействителност на посоченото разпореждане, аргументирана с липсата на надлежно разрешение по чл. 718, ал. 1 ТЗ от съда по несъстоятелността.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че същото касае съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 7/1965 г./ и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като съществен материалноправен е посочен въпросът за действителността на прехвърлителната сделка по реда на чл. 718 ТЗ, извършена без разрешение на съда по несъстоятелността, а като процесуалноправен е посочен въпросът за мотивиране на правните изводи по спора с доказателства, които не съществуват по делото.
Ответникът по касация – “Д” А. /. несъстоятелност/, гр. Р. не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В писмен отговор от 19.01.2009 г. същият е изложил съображения по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
За да остави в сила решението на Русенски окръжен съд по гр. д. № 156/2007 г., въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не следва да бъде уважен, тъй като липсва една от основните предпоставки за прехвърляне собствеността на имота по нотариален ред, за която съдът в съответствие с чл. 298, ал. 1 ГПК /отм./ следи служебно, а именно – принадлежността на правото на собственост върху имота в полза на продавача по сделката. Безспорното по делото обстоятелство, че продавачът по предварителния договор “Д” А. /. несъстоятелност/ се е разпоредил с имота, като с нотариален акт № 61, н. Д. № 1945/2007 г. на нотариус Р. П. , рег. № 2* район на действие Русенски районен съд, е прехвърлил същия на “Д” ЕО. , гр. Р. още преди датата на вписване на исковата молба, решаващият състав е преценил като достатъчно за отхвърляне на предявения иск. Независимо от това, въззивният съд е изложил съображения и по заявените в жалбата на “В” О. доводи, като по отношение на довода за недействителност на разпореждането с имота в полза на трето лице е счел същия за неоснователен предвид наличието на разрешение по чл. 718 ТЗ от съда по несъстоятелността, след първоначалната забрана за това, а е споделил довода, че не е налице недействителност на предварителния договор поради липса на правен субект при сключването му, доколкото с вписването в Търговския регистър от 08.08.2007 г. е извършена само промяна на фирмата на купувача /от ЕО. в ООД/, а не преобразуване на същия и съответно възникването на нов субект, различен от купувача по предварителния договор.
С оглед мотивите на атакуваното въззивно решение, следва да се приеме, че и двата поставени от касатора въпроса са съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – същите имат значение за изхода на спора. Следователно, осъществена е първата обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Липсват обаче допълнителните условия, специфични за поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с цитираната задължителна практика на Върховен съд. Изискванията за мотивираност на съдебните актове, предмет на двете постановления на ППВС – № 1/1953 г. и № 7/1965 г., на които се позовава касаторът, в случая са спазени. Съдът е изложил подробни съображения по съществените за спора въпроси, като е обсъдил всички заявени от касатора доводи и възражения. Допуснатата от състава неточност по отношение на датата на становището на съда по несъстоятелността /вместо 21.10.2003 г. е посочено 21.10.2007 г./ не може да обоснове извод, обратен на горния. Доколкото в мотивите на атакуваното решение е отразено самото съдържание на становището, очевидно е, че съдът се е позовал на съществуващо, а не на несъществуващо доказателство, преценката на значението на което за спора е изцяло в правомощията му. А доколко тази преценка е правилна, то това е въпрос, касаещ правилността на решението и не може да бъде обсъждан в производството по допускане на касационното обжалване.
Не може да се счете също, че поставените два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание ще е налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. В случая обаче решаването на поставените от касатора въпроси е резултат от конкретната преценка на фактите по спора, а не от начина, по който се тълкува или прилага определена правна норма, нито от празнота в закона относно регулирането на дадени отношения и съдебна практика за това как тази празнота следва да бъде попълнена. Това се отнася както за материланоправния въпрос налице ли е разрешение от съда по несъстоятелността за продажба на процесния имот по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ, така и за процесуалноправния въпрос за доказателствата, на чиято база е направен изводът за съществуването на такова разрешение.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 243 от 16.10.2008 г. по в. гр. д. № 422/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: