О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
гр.София, 11.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 918/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба вх.№ 2246 от 04.05.2010 год. срещу въззивното решение от 31.03.2010 год. по в.гр.дело № 31/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 534 от 16.11.2009 год. по гр.дело № 106/2009 год. на Кюстендилския районен съд. С него е уважен предявения иск по чл.108 ЗС и общината е осъдена да предаде владението на Л. Н. С. върху сграда /в недовършен вид/, със застроена площ от 86 кв.м., монолитна конструкция на два етажа, изградена в имот 000548, целият с площ 2.081 дка в м.”В. с.”, землището на[населено място], ЕКАТТЕ 58129, при граници и съседи на имота: имот № 000516-пасище с храсти на ДПФ-М. и имот № 000450-път ІV кл. на ДПФ.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Како основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос – относно липсата на правно основание за упражняваната от ответника фактическа власт върху имота, като предпоставка за уважаване на иск по чл.108 ЗС, с позоваване на решение № 13 от 19.02.2009 год. по гр.дело № 4/2009 год. на Р. окръжен съд и решението от 02.07.2004 год. на Кубратския районен съд по гр.дело № 65/2004 год.; б/ противоречие с решение № 112 от 20.10.2008 год. по гр.дело № 248/2007 год. на Каварненския районен съд по въпроса за тежестта на доказване обстоятелствата, на които ищецът основава своите искания и за липсата на задължение за ответника да доказва, че има някакви права върху вещта и в/ нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчиво обсъждане на доказателства, въз основа на които е изграден извода за принадлежността на правото на собственост, довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по касация Л. Н. С. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът е установил правото си на собственост върху спорната сграда с протокол от 31.03.1994 год. за продажба с явен търг от ликвидационния съвет на ТКЗС-гр.К. относно „сграда битова, незавършена, в местността „Б. б., О., с в.” в землището на[населено място] и сключения въз основа на проведения търг нотариално заверен договор за покупко-продажба от 13.08.1997 год. Намерено е за неоснователно възражението на ответната община/сега касатор/, че липсва идентичност на спорната сграда със закупената от ищеца, тъй като последният бил спечелил търг за сграда, находяща се в землището на[населено място]. Прието е,че в протокола за провеждането и класирането на участниците в търга, както и в договора за продажба, било ясно посочено, че се продава сграда-битова незавършена в землището на[населено място], общ.К., на площ от 80 кв.м. за сумата 16 000 лева и 512 лева правото на строеж, тъй като е изградена в държавен поземлен фонд. Въззивният съд е приел и че депозираното за първи път във въззивната жалба възражение за придобиване на имота от ответната община въз основа на изтекла давност е преклудирано с разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК. За преклудирано по силата на същата процесуална норма е било намерено и възражението за сключване на договора за продажба три години след провеждането на търга за сградата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправните и процесуалноправни въпроси, дадено с обжалваното въззивно решение.
Приложените с молбата с вх.№ 2470 от 17.05.2010 год. ксерокопия от отпечатани с А.-6: решение № 13 от 19.02.2009 год. по гр.дело № 4/2009 год. на Р. окръжен съд; решение от 02.07.2004 год. по гр.дело № 65/2004 год. на Кубратския районен съд и решение № 112 от 20.10.2008 год. по гр. дело № 248/2007 год. на Каварненския районен съд не съдържат данни, че са влезли в сила, поради което не могат да бъдат преценявани с оглед евентуалното им противоречие с обжалваното въззивно решение предвид задължителните указания в този смисъл, дадени с тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС. Отделно от това, с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материалноправния въпрос, за който се твърди, че е разрешаван противоречиво от съдилищата. В случая, ксерокопията от невлезлите в сила съдебни актове не съдържат произнасяне по материалноправен въпрос, който да се разрешава противоречиво от съдилищата при разглеждане на споровете за ревандикация на недвижим имот, по които съществува многобройна, последователна и непротиворечива практика, в т.ч. и на Върховния касационен съд, която не налага разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
На последно място, липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му по реда на чл.290 ГПК ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателят не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито поддържа, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. В касационната жалба, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и в молбата с вх.№ 2470/17.05.2010 год. се поддържат само оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК би се оказало безполезно, защото засяга единствено производството по конкретни оплаквания за неправилност на въззивното решение и няма с нищо да подпомогне съдебната практика.
В обобщение, поради липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 100/сто/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.03.2010 год. по в.гр.дело № 31/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд по жалба вх.№ 2246 от 04.05.2010 год. на [община].
Осъжда [община] да заплати на Л. Н. С. от[населено място], общ.К. сумата 100/сто/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/