Определение №23 от 39834 по ч.пр. дело №1829/1829 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                           
 
О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
 
№ 23
 
СОФИЯ, 21. 01. година
 
 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари 2009 г. в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ТЕОДОРА НИНОВА            
         ЧЛЕНОВЕ :   ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева частно гражданско дело № 1829/2008 година по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. на з. чрез гр. ю.. Величкова против определение № 648/ 14.08.2008 г. по ч.гр.д. № 1614/08 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М. на з. частна жалба против разпореждане от 03.07.2008 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2868/08 г., с което е оставена без движение подадената от жалбоподателя искова молба и са дадени указания за внасяне на държавна такса. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като нарушава конституционното право на съдебна защита.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:
С разпореждане от 03.07.2008 г. на зам. председател на Софийски градски съд е оставена без движение подадената от М. на з. искова молба, като на ищеца са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса по предявения иск и са указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на това задължение.
Това разпореждане е обжалвано от М. на з. с частна жалба пред въззивния съд. С определението, предмет на обжалване по настоящото дело, въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима по съображения, че обжалваното определение не е от категорията на визираните в чл. 274, ал.1 ГПК, за които е предвиден самостоятелен инстанционен контрол.
Въззивното определение е обосновано и законосъобразно.
На самостоятелно обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона.
Определението, с което се оставя без движение като нередовна исковата молбата и на ищеца се дават указания за отстраняване на нередовността, не попада в категорията съдебни актове, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК. Това определение по своя характер не е преграждащо. От друга страна разпоредбата на чл.129 ГПК, която регламентира реда за отстраняване на нередовност на исковата молба, не предвижда изрично възможност за обжалване на акта, с който молбата се оставя без движение и се дават указания за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. По аргумент от чл. 129, ал.3 ГПК самостоятелно обжалване подлежи определението за връщане на исковата молба, в случай че такова бъде постановено, по повод на което горестоящият съд по необходимост проверява и правилността на дадените по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания.
По тези съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 648/ 14.08.2008 г. по ч.гр.д. № 1614/08 г. на Софийския апелативен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top