О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София 27.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2358 по описа за 2008. на бивше І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от В. В. С.-чрез пълномощника му адвокат Т против определение № 3* от 15.10.2008г.по ч.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Окръжен съд Варна,с което е оставено в сила разпореждане № 1* от 19.08.2008г.,постановено по гр.д. № 2697/2007г.на Районен съд Варна ,с което е върната подадената въззивна жалба поради неизпълнение в срок на дадените указания. Като основание за допустимост на подадената частна жалба сочи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос / в случаите когато въззивната жалба е подадена от пълномощник,но в нея освен адреса на съдебната кантора е посочен и личния адрес на упълномощителя,следва ли-на основание чл.46 от ГПК/отм./ да се счита редовно уведомяването,ако е направено –чрез пълнолетно лице от домашните му-на личния адрес на упълномощителя , а не на адреса на кантората/-в противоречие с практиката на ВКС. В този смисъл се позовава на определение № 368 от 15.11.2001г.по гр.д. № 269 /2001г. на 5 чл.състав на ВКС,решение № 1* от 21.07.1960г. по гр.д. № 3790 /60г.на І отд.на ВКС, решение № 36 от 3.06.1974г. по гр.д. № 28 /1974г.на ОСГК и решение № 660 от 8.02.2001г.по адм.д. № 8712/2000г.на І г.о.на ВАС/. Отделно счита и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – основания по чл.280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая повдигнатият с частната жалба въпрос е съществен процесуално-правен въпрос,тъй като той е свързан с преценката на редовността на уведомяването на страните в процеса и съответно с гарантирането на правото им на защита.
В случая обаче-не е налице нито една от посочените в частната жалба хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК.
Изискването на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е за решаване на повдигнатия въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Определението и решения на ВКС,на които се позовава жалбоподателят не касаят и не съдържат произнасяне по повдигнатия с частната жалба въпрос. Определение № 368 от 15.11.2001г.-касае хипотеза на посочен адрес само на кантората на адвоката,а не както е в случая –във възивната жалба да са посочени два адреса- и на кантората на пълномощника и личният адрес на представлявания. В решение № 1* от 21.07.1960г. –без да е отбелязано какви адреси са били посочени в жалбата-съдът е приел,че „поначало призоваването на страните по делото трябва да се връчват лично на тях по реда,указан в чл.46 ал.2 от ГПК,а когато те не могат да бъдат намерени на посочения адрес и имат пълномощници с известен адрес,то призовката им трябва да се връчи на техните пълномощници”. Следователно-разрешението на съда е,че приоритет следва да има личното уведомяване. В решение № 36 от 3.06.1974г.- при посочен в жалбата адрес на адвоката-съдът е приел,че пълномощникът има качеството на съдебен адрес и че е редовно уведомяването, извършено чрез адвоката,като е без значение дали е изпращана на страната друга призовка и дали тя е редовна. Следователно- съдът е приел,че за да е налице редовно призоваване – е достатъчно то да е осъществено по един от предвидените в закона способи. Цитираното решение № 660 от 8.02.2001г.на ВАС, съдът не обсъжда,защото нормата на чл.280 от ГПК визира практиката само на ВКС/.
Изводът,който се налага от гореизложеното е, че липсват доказателства по повдигнатия въпрос да е налице противоречива практиката на Върховния касационен съд. Цитираните определение и решения на ВКС не касаят случай на посочени като адрес на страната- адрес и на съдебната кантора и личен адрес на упълномощителя. Отделно- възприетите от съда решения не са в смисъла,изложен в подадената частна жалба,че нормата на чл.46 ал.2 от ГПК/отм./ е приложима само,ако страната лично не бъде намерена на посочения от нея адрес или няма пълномощник по делото. Независимо от горното,следва да се посочи,че по повдигнатия съществен процесуално-правен въпрос – практиката е единна и непротиворечива. Тя в смисъл,че когато в адресната част на подадена пред съда жалба/или искова молба/-е посочен и адрес на пълномощник/адреса на съдебната му кантора/ и личния адрес на упълномощителя- налице е редовно уведомяване,ако съобщението е получено редовно – включително и по реда на чл.46 ал.2 от ГПК/отм./ на личния адрес на упълномощителя,а не на адреса на кантората. В този смисъл като пример посочваме Определение № 101 от 13.04.2006г.на ВКС,в което изрично е посочено,че законът допуска призоваване на самата страна или на пълномощника й-при алтернативност, като и в двата случая-редовното връчване на съобщението-водят до редовно уведомяване на страната.
Другата посочена хипотеза – на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК- въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата-също не е налице и на това основание също не следва да се допуска до разглеждане подадената частната жалба. Хипотезата на т.2 щеше да е налице, ако жалбоподателят беше представил доказателства за постановени решения от различни инстанции на съдилищата,които по повдигнатия съществен процесуален въпрос са направили различно тълкуване и по различен начин са приложили нормата на чл.46 от ГПК/отм./,което да е довело до различно решаване на еднородни случаи. В случая – както това беше посочено по-горе –посочените от жалбоподателя определение и решения –са постановени при друга фактическа обстановка и не обосновават извод за противоречиво решаване на повдигнатия съществен процесуален въпрос.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от В. В. С.-чрез пълномощника му адвокат Т против определение № 3* от 15.10.2008г.по ч.гр.д. № 2* по описа за 2008г. на Окръжен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.