4
4
Определение по т. д. № 745/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 745/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№23
София, 16.01.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 745 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от К. В. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 31/10.07.2011 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 583/06.07.2009 г. по гр. д. № 111/2002 г. на Софийски градски съд. С последното е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като [фирма] и съдружниците Р. К. Д. и К. В. Д. са осъдени при условията на чл. 88 и 76 ТЗ да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 4293,77 лв. – обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 21.05.2001 г. до 21.12.2001 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2002 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, след съответни указания от въззивната инстанция, с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, които той е формулирал така: ”въпросите, свързани с редовността и действителността на приватизационния договор за продажба от 14.018.1998 г. и по-конкретно: може ли договор за приватизация, сключен в нарушение на закона да породи правни последици и да прехвърли правото на собственост на купувача.” Посочва се, че тези въпроси са от значение за изхода на делото, но не се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор поддържа недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за произнасяне по всички доводи на страните, както и за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. По-голямата част от изложението съставлява пресъздаване на част оплакванията в касационната жалба.
Дали следва да се прецени действителността на конкретен приватизационен договор за продажба е въпрос по съществото на спора, изискващ преценка на конкретни договорни клаузи и съответствието им със законови императивни норми. След като е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, на изследване подлежи връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, както и връзката дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същи факт или от обща група факти. След като ищецът се легитимира като собственик на имота, въз основа на нотариален акт, и е поддържал, че е лишен от ползването на имота, а ответниците са били наематели в този имот от 1992 година, но договорната връзка с предишния собственик е преустановена към момента на продажбата, при това те са били уведомени и от новия собственик с нотариална покана, не би могло в исковото производство, основано на института на неоснователното обогатяване, да се противопоставят възражения, имащи за цел обявяване на приватизационен договор за нищожен. При това в инстанционното производство не е участвала нито една от страните по тази сделка, нито ищецът се легитимира като собственик въз онова на приватизационния договор.
Дори и да се приеме, че са налице формулирани правни въпроси, то те не са относими пряко към предявения иск, тъй като разрешаването им не съставлява предмет на иска и на процеса. Изводите на въззивния съд за това, че ищецът е легитимиран да предяви иск за неоснователно обогатяване и е доказал искането си, поради което му е присъдено обезщетение в определените размери не биха могли да се анализират във фазата по допускане на касационно обжалване, доколкото са в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество.
Именно при осъществяването на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция, е формирано становището за наличието на законовите предпоставки за постановяване на решение, с което да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Дори и да би могло да се приеме, че поставеният въпрос е правен и е от значение за конкретното дело, то касаторът не е доказал основанието за допускане на касационно обжалване, тъй като не е посочил практика на ВКС по идентични казуси, в които е дадено разрешение, различно от съдържащото се във въззивното решение. Приложеното определение на ВКС, петчленен състав е свързано с аргументи от касационната жалба и е неотносимо.
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на доказателствата, на изложени тези и твърдения, за недостатъчна мотивираност, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 31/10.07.2011 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: