2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 832/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр.София, 14.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 832/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 350 от 23.01.2012 год., постановено по гр.дело № 186/2011 год., с което е отменено решение № 167 от 26.02.2008 год. по гр.дело № 273/2005 год. на Старозагорския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. С. Г., ЕГН [ЕГН], жив.гр.С., [улица], ап.4, Т. Я. К., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], Х. М. М., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], [жилищен адрес] М. Т. Р., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], В. Т. Я., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], В. Т. П., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] Т. С. П., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] К. С. Х., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] С. И. С., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], жив.гр.С., [улица] и П. И. П., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] че В. П. Л., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица] собственик на 1/6/една шеста/ид.ч. от общите части на сградата в гр.Ст.З., [улица], У., …. в кв… по сега действащия план на града, включително и от таванското помещение, вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Н. С. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап…, М. Т. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], В. Т. Я., ЕГН [ЕГН], [улица] С. П. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.4, че В. П. Л. ЕГН [ЕГН] от гр.Ст.З., [улица] собственик на 18.5% ид.ч. от общите части на сградата в гр.Ст.З., [улица], У., …. в кв…. по сега действащия план на града, включително и от таванското помещение, а в останалата част, с която е отхвърлен иска на В. П. Л., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], за признаване за установено по отношение на: Н. С. Г., ЕГН [ЕГН], жив.гр.С., [улица], ап.4, Т. Я. К., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], Х. М. М., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], [жилищен адрес] М. Т. Р., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], В. Т. Я., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица], В. Т. П., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] Т. С. П., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] К. С. Х., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] С. И. С., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] Р. И. Н., ЕГН [ЕГН], жив.гр.С., [улица] и П. И. П., ЕГН [ЕГН], жив.гр.Ст.З., [улица][жилищен адрес] че е собственик на идеални части до размера на претендираните ? ид.част от общите части на сградата, находяща се в гр.Ст.З., [улица], У., …. в кв…. по сега действащия план на града, е оставено в сила.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Н. С. Г., представлявана от адвокат В. В., която го обжалва изцяло в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като с обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно – 1.„длъжен ли е съда при дадено указание по отменително решение на ВКС при новото разглеждане на делото, като въззивна инстанция да следи за пълната поправка на исковата молба относно задължителното й съдържание по чл.98, ал.І”г” ГПК/отм./”, при което 2.се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно – „може ли съда да се произнесе по размера на дяловете на етажните собственици при условията на чл.40, ал.1 и ал.3 ЗС, като изхожда не от стойностите на етажната собственост установени към нейното учредяване, а да изхожда от пазарни цени при следващи продажби например след 10 г. и без да вземе стойността на ? ид.ч. от дворното място, какъвто е процесния случай” и 3.с обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно – „може ли при наличие на две тавански помещения – едното-малкото и другото-голямото, които имат еднакви показатели – необходима височина, пространство, обем, до които има нормален достъп до стълбище и от които могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения, да се третират различно. Малкото таванско помещение се приема, че е прилежащо към жилището на ищеца, а голямото, че е подпокривно пространство и не може да се разпределя като общи части по предназначение към жилищата на останалите етажни собственици” и 4. счита, че окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно – „може ли след уточняване петитума при поправка на исковата молба пред въззивната инстанция, с който се иска определяне само процента, който ищеца притежава върху общите части на сградата етажна собственост, съда да се произнася и за тавана, което представлява произнасяне по непредявено искане. И подлежи ли на обезсилване решението в тази част”.
Постъпила е втора касационна жалба от Н. С. Г. и С. П. Д., представлявани от адвокат М. Ц., които считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материалноправен въпрос: 1.”относно характера на таванското помещение и следва ли същото да бъде включено в общите части на сградата при определянето им на основание чл.40 ЗС” и 2. „следва ли да се зачете волята на продавачите по нотариален акт № 136/1959 г. и нотариален акт № 34/1960 г., с които са прехвърлени идеални части от таванските помещения като принадлежащи към жилищата, както и волята им за изрично изключване на това таванско помещение от предмета на продажбата по нотариален акт № 27/1959 г.”.
От ответника по касация В. П. Л., представляван от адвокатите Д. Д. и К. А. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендира за направените по делото разноски за адвокатски хонорари.
Ответниците по касация М. Т. Р. и В. Т. Я. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение разгледа двете касационни жалби с оглед наведените в изложенията основания за допустимост и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е съобразил указанията, дадени с отменителното решение № 149 от 29.03.2011 год. по гр.дело № 1463/2009 год. на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд, че ищецът иска определяне на дял в общите части, а те не се изчерпват само с таванското помещение както и влезлите в сила решения по гр.дело № 303/1997 год. и № 229/1998 год., двете на Старозагорския районен съд, с които е прието, че таванът с изключение на реално продадените на наследодателите на В. П. Л. стая над пералнята, е обща част на етажната собственост, като Н. С. Г. по силата на реституцията притежава ? ид.ч. от таванските етажи, а правата на останалите собственици, чиито правоприемници са страни по настоящото дело, са в идеални части съобразно стойността на притежаваните от тях обекти. Отчетено е, че от събраните по делото доказателства е установено, че не е променено предназначението на подпокривното пространство при общо съгласие на собствениците на обекти в сградата-ЕС и одобрени по законоустановения ред проекти и за това не е престанало да бъде обща част, а съгласно чл.40 ЗС общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които собствениците притежават, спрямо стойността на цялата сграда към момента на учредяване на ЕС, при което са определени 18.5% ид.ч. от общите части на сградата, включително и тавана съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза от 08.02.2006 год.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение.
Представените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка и са постановени при друг процесуален ред.
ТР № 34 от 15.07.1983 год. по гр.дело № 11/1983 год. на ОСГК на ВС е свързано с приложението на чл.32, чл.37, ал.1 и ал.3, чл.39 и чл.40, ал.1 ЗС във връзка с чл.192б, ал.3 ЗТСУ/отм./ и чл.63, ал.1 от Н.5 за ПНТСУ;
ТР № 1 от 17.07.2001 год. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС касае въпроси на касационното производство, но по ГПК/отм./;
Решение от 02.10.2007 год. по гр.дело № 1278/2006 год. на ІІІ-то гражданвско отделение е по иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, в производство по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК във връзка с чл.98 ГПК/отм./;
Обжалваното решение не противоречи на:
1. Решение № 2053 от 18.08.1960 год. по гр.дело № 4505/1960 год. на І-во гражданско отделение е по иска на основание чл.40 ЗС;
2. Решение № 1366 от 07.07.1958 год. по гр.дело № 4157/1958 год. на І-во гражданско отделение касае чл.40, ал.2 и ал.3 ЗС;
3. Решение № 1858 от 31.07.1974 год. по гр.дело № 146/1974 год. на І-во гражданско отделение е свързано с приложението на чл.31, чл.38, чл.40 и чл.108 ЗС;
4.Решение № 1683 от 26.12.2001 год. по гр.дело № 54/2001 год. на ІV-то гражданско отделение е относимо към чл.38 ЗС;
5.Решение № 1098 от 18.11.2008 год. по гр.дело № 380/2007 год. на І-во гражданско отделение е постановено по иск на основание чл.32, ал.2 ЗС;
6.Решение № 145 от 11.04.1990 год. по гр.дело № 53/1990 год. на ІV-то гражданско отделение е по обективно съединени искове с правна квалификация чл.108 и чл.109 ЗС; чл.38, ал.2 и чл.20 ЗЗД, а
7.Решение № 1182 от 29.05.2003 год. по гр.дело № 927/2003 год. на ІV-то гражданско отделение е по иск на основание чл.108 ЗС.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направени разноски пред настоящата инстанция за хонорар на един адвокат в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 350 от 23.01.2012 год., постановено по гр.дело № 186/2011 год.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН [ЕГН] и С. П. Д., ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], ап.4, да заплатят на В. П. Л. от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500/петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: