8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
София, 04.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4105 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 04.02.2013г. по гр.д.№2597/2012г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта за заявените за делба имоти, находящи се в землището на [населено място] и вместо това е отхвърлен като неоснователен искът за делба на нива от 1.631 дка в м.”Б.-02”, имот №021017; залесена нива от 2.000 дка в м.”Кум бунар-02”,имот №305002; нива от 2.380 дка в м.”Каймаклии-02”,имот №025087; нива от 5.577 дка в м.”Т.-горен-02”, имот №035124; овощна градина в м.”Т.-долен-02”, имот №036097; нива от 0.900 дка в м.”Над стадиона-02”, имот №079129; нива от 991 дка в м.”Л. дере-02”, имот №100071; нива от 4.060 дка в м.”П. път-03”,имот №141063; залесена горска територия от 10.000 дка в м.”Д.”, имот №402040; залесена горска територия от 13.500 дка в м.”Калъч тепе”, имот №404019, както и за имот,представляващ ПИ №4115 от кв.92А по кадастралния план на [населено място] от 2000г. с площ от 1281кв.м.
С определение №498/15.10.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса ако преди възстановяването на собствеността между сънаследниците на лицето, притежавало земеделските земи и горските имоти преди обобществяването им е постигнато съгласие за разпределянето на тези имоти общо по площ, необходимо ли е последващо съгласие и демонстрация на намерение за своене след възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, за да се приеме, че е налице намерение възстановените в реални граници имоти да се владеят от отделните наследници за себе си.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че съделителите М. И. Г., В. В. Я. и С. В. А. са придобили имотите по давност. Излага съображения, че след 2000г. по отношение на процесните имоти не са упражнявани действия с намерение за своене, които да са били противопоставени на останалите сънаследници, както и че неправилно въззивният съд е приел, че своенето на имотите е започнало преди тяхното реституиране, т.е. преди обособяването им с площ, граници и то въз основа на устни договорки между съделителите /неформална делба/. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде допусната делбата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. И. Г., В. В. Я. и С. В. А. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Ответниците по касационна жалба Г. С. Ф., Н. С. Б. и В. И. Б. изразяват становище, че касационната жалба е основателна и делба следва да бъде допусната по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на земеделски земи и горски имоти, находящи се в землището на [населено място], правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на М. К. Г., починал на 17.02.1977г.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил предявения от К. М. Г. срещу В. И. Б., Г. С. Ф., Н. С. Б., М. И. Г., В. В. Я. и С. В. А. иск за делба.
Прието е,че страните по делото се легитимират като наследници на М. К. Г., починал на 17.02.1977г. и съпругата му В. В. Г., починала на 16.08.1980-техни преки наследници са съделителят К. Г., Г. М. Б. / починала на 19.07.1994г. и наследена след смъртта й от сина си С. Н. Б., починал през 2003г. и наследен от В. Б., Г. Ф. и Н. Б./, както и В. М. Г. /починал на 06.11.1993г. и наследен от М. Г.-преживяла съпруга, В. Я. и С. А.-деца/.
Прието е, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено на наследниците на М. Г. с решение №117/13.10.2000г. на О.-гр.Х., решение №01013/03.08.2000г. на О.-гр.Х. и решение №01061/10.02.1995г. на О.-гр.Х.. Прието е, че тези решения като стабилни административни актове съставляват надлежен титул, удостоверяващ собствеността върху процесните имоти, явяващи се съсобствени между страните по делото по наследство от М. К. Г. и реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ при съответните, съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН наследствени права и по отношение на тези имоти вписаният в особената книга на Пловдивския районен съд с определение №739/29.12.1986г. отказ от наследството на родителите им М. и В. Г. няма действие съгласно чл.91а ЗН.
Прието е обаче, че възражението на съделителите М. И., В. В. и С. В. за част от имотите че са придобити по давност е основателно.
Прието е, че по отношение на тези имоти разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не намира приложение в отношенията между сънаследниците – участници в реституционното производство, тъй като тя е предназначена да брани техните права на собственици от претенциите на трети лица до окончателното приключване на реституцията. Прието е, че давност между сънаследници би могла да тече след възстановяване на собствеността върху земеделските земи и горските имоти, тъй като реституцията ползва всички тях, независимо от кого е подадено заявлението, което изключва субективния елемент на владението до приключване на производството по възстановяване на собствеността и като се отчете конститутивният ефект на реституционното решение, посредством което се индивидуализират имотите чрез определяне на техните граници и същите възникват като обекти на правото на собственост, за лицата, в полза на които е извършена реституцията, което пък изключва обективния елемент на владението до приключването й. Поради това доводът, че давност в полза на С. В., М. И. и В. В. е започнала да тече още от 1995г. е приет за неоснователен. Прието е, че давността в тяхна полза би могла да тече от момента на окончателното възстановяване на собствеността с реституционните решения, постановени през 2000г.
Прието е обаче, че по повод реституцията и преди окончателното възстановяване на собствеността между преките наследници на общия наследодател М. Г., а именно децата му К. Г., В. Г. и Г. Б., е постигнато съгласие относно разпределението помежду им на останалите в наследство земеделски земи и горски имоти и в съответствие с това съгласие всеки от тримата установил фактическа власт върху определените при тази неформална делба имоти. Прието е, че от 2000г., когато са реституирани процесните земеделски земи и горски имоти, до подаване на исковата молба през 2011г., докогато са изминали повече от 10 години, С. В., М. И. и В. В. са упражнявали фактическата власт върху имотите. По отношение на субективния елемент на владението е прието, че постигнатото между преките наследници на М. Г. устно съгласие за разпределяне на подлежащите на възстановяване имоти е поддържано и манифестирано от сънаследниците и впоследствие, тъй като в съответствие с него всеки от тримата е подал отделно заявление за възстановяване на собствеността върху определените му по силата на устното съгласие имоти и всеки от тях, респ. наследниците му, след реституцията е започнал да упражнява фактическа власт именно върху възстановените по съответните преписки имоти, което сочи че всички са се съобразявали с първоначалните уговорки относно разпределението на имотите чрез неформалната делба. Поради това е прието, че установената фактическа власт е била осъществявана със знанието и съгласието на останалите наследници на общия наследодател при зачитане на първоначалните им уговорки относно разпределяне на наследството.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че когато между сънаследниците на лицето, притежавало земеделските земи и горските имоти преди обобществяването, е постигнато съгласие за разпределянето на тези имоти общо по площ и правото на собственост върху част от имотите е възстановено с план за земеразделяне, е необходимо последващо съгласие и демонстрация на намерение за своене след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, за да се приеме, че е налице намерение възстановените в реални граници имоти да се владеят от отделните наследници за себе си.
Съображенията за това са следните:
По давност може да се придобие право на собственост само върху конкретен имот, индивидуализиран по местонахождение, граници и площ. По отношение на този имот следва да е налице явно, необезпокоявано и непрекъснато владение повече от 10 години, както и демонстрация на намерение за своене и противопоставяне на това намерение на останалите наследници. Само ако преди възстановяването на собствеността е било постигнато съгласие /устна уговорка/ за разделяне на реално обособени имоти може да се приеме, че от момента на възстановяването съответният съсобственик държи целия имот за себе си, т.е. владее и идеалните части на останалите съсобственици. Разпределянето на общо притежаваните от наследодателя преди обобществяването имоти само по площ, за която е постигнато съгласие, че се полага на съответното коляно в наследяването, не съдържа воля досежно владението на самостоятелно обособените имоти вследствие на възстановяването и определянето на реалните им граници, тъй като преди произнасянето на ОСЗ по подадените заявления не съществува яснота досежно конкретните имоти, за които исканията ще бъдат приети за основателни и е възможно за част от заявените имоти да бъде постановен отказ от възстановяване. И доколкото при предхождащото възстановяването договаряне не е налице предварителен отказ от права, при който част от наследниците да заявят, че няма да претендират дял от другите имоти, ако за тяхната идеална част бъде постановен отказ, подобно поделяне не би могло да се възприеме като неформална делба и да постави начало на давностно владение.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.79,ал.1 ЗС/.
Между страните не е съществувал спор за правото на собственост на общия наследодател и притежаваните от него имоти са заявени за възстановяване общо за всички негови наследници, поради което правилно въззивният съд е приел, че придобивна давност в отношенията между сънаследниците може да започне да тече от момента на влизане в сила на решенията на ОСЗ, с които правото на собственост е възстановено в реални граници. Правилно е прието също така, че от момента на влизане в сила на решенията на ОСЗ настъпва конститутивният ефект на възстановяване на собствеността, тъй като с реституционното решение са индивидуализирани имотите чрез определяне на границите, от който момент имотите са възникнали като обекти на правото на собственост за лицата, в полза на които е извършено възстановяването, което пък изключва обективния момент на владението до приключването на реституцията.
Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че по отношение на субективния елемент на владението следва да бъде взето предвид постигнатото преди подаване на заявленията за възстановяване на собствеността съгласие за разпределяне на подлежащите на възстановяване имоти по площ между колената в наследяването. Както вече беше отбелязано, подобно съгласие не би могло да бъде приравнено на изявление за установяване на самостоятелна фактическа власт върху сънаследствените имоти, тъй като към момента на договарянето имотите не са определени като самостоятелни обекти на правото на собственост. За да постави начало на давностно владение, сънаследникът следва да манифестира по отношение на останалите сънаследници намерение да владее имотите за себе си след влизане в сила на решението на ОСЗ, с което имотите са надлежно индивидуализирани по местонахождение, граници и площ. И след като по делото не е установено подобно намерение да е било демонстрирано и противопоставено на останалите сънаследници от страна на съделителите С. В., М. И. и В. В. след 2000г., неправилно е прието, че същите са придобили по давност правото на собственост преди предявяване на иска за делба. Правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ общо на всички наследници на общия наследодател М. Г., поради което следва да се приеме, че решенията на ОСЗ легитимират всички съделители като съсобственици при посочените в чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН квоти, а именно 3/9 ид.части за К. М. Г. и по 1/9 ид.част за В. И. Б., Г. С. Ф., Н. С. Б., М. И. Г., В. И. Я. и С. В. А..
По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и вместо това спорът бъде решен по същество като имотите бъдат допусни до делба при посочените по-горе квоти.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд-VІІ граждански състав, постановено на 04.02.2013г. по гр.д.№ 2597/2012г. в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от К. М. Г. против В. И. Б., Г. С. Ф., Н. С. Б., М. И. Г., В. В. Я. и С. В. А. иск за делба на находящите се в землището на [населено място] недвижими имоти: нива от 1.631 дка, от които 1.476 дка десета категория и 0.155 дка пета категория, м.”Баталиите-02”, имот №021017, при граници имоти с номера: 001630, 021015, 021016, 021024; залесена нива от 2.000 дка, осма категория, м.”Кум-бунар-02”, имот №305001, при граници имоти с номера: 005002, 305002, 000717, 305003; нива от 2.380 дка, пета категория, м.”Каймаклии-02”, имот №025087, при граници имоти с номера: 025088, 025444, 025086, 000287; нива от 5.577 дка, десета категория, м.”Т.-горен-02”, имот №035124, при граници: 035125, 000690, 035116, 035118, 035142; овощна градина от 3.980 дка, шеста категория, м.”Т.-долен-02”, имот №036097, при граници имоти с номера: 000634, 036098, 036103, 036105, 036096; нива от 0.900 дка, шеста категория, м.Над стадиона-02”,имот №079129, при граници имоти с номера: 079130, 079155, 079128, 079140, 079139; нива от 5.991 дка, от които 1.774 дка четвърта категория и 4.217 дка пета категория, м.”Л. дере-02”, имот №100071, при граници имоти с номера: 100072, 700240, 100070, 100239, 002975, 100091; нива от 4.06 дка, седма категория,м.”П. път-03”, имот №141063,при граници имоти с номера:141038, 141062, 141119, 142065, 141064, 141040, 141039; залесена горска територия от 10.000 дка, м.”Д.”, имот №402040, при граници имоти с номера: 402041, 001317, 402039, 229090, 229117; залесена горска територия от 13.500 дка,м.”Калъч тепе”, имот №404019, при граници имоти с номера: 404020, 404032, 404001, 404018, 404004, 404005 и имот, представляващ ПИ №415 от кв.92А по кадастралния план на [населено място] от 2000г., с площ от 1281 кв.м., при граници: улица, ПИ №4107, ПИ № 4116 и ПИ №350 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място]:
нива от 1.631 дка, от които 1.476 дка десета категория и 0.155 дка пета категория, м.”Баталиите-02”, имот №021017, при граници имоти с номера: 001630, 021015, 021016, 021024; залесена нива от 2.000 дка, осма категория, м.”Кум-бунар-02”, имот №305001, при граници имоти с номера: 005002, 305002, 000717, 305003; нива от 2.380 дка, пета категория, м.”Каймаклии-02”, имот №025087, при граници имоти с номера: 025088, 025444, 025086, 000287; нива от 5.577 дка, десета категория,м.”Т.-горен-02”, имот №035124, при граници: 035125, 000690, 035116, 035118, 035142; овощна градина от 3.980 дка, шеста категория, м.”Т.-долен-02”, имот №036097, при граници имоти с номера: 000634, 036098, 036103, 036105, 036096; нива от 0.900 дка, шеста категория, м.Над стадиона-02”, имот №079129, при граници имоти с номера: 079130, 079155, 079128, 079140, 079139; нива от 5.991 дка, от които 1.774 дка четвърта категория и 4.217 дка пета категория, м.”Л. дере-02”, имот №100071, при граници имоти с номера: 100072, 700240, 100070, 100239, 002975, 100091; нива от 4.06 дка, седма категория, м.”П. път-03”, имот №141063, при граници имоти с номера: 141038, 141062, 141119, 142065, 141064, 141040, 141039; залесена горска територия от 10.000 дка, м.”Д.”, имот №402040, при граници имоти с номера: 402041, 001317, 402039, 229090, 229117; залесена горска територия от 13.500 дка,м.”Калъч тепе”, имот №404019, при граници имоти с номера: 404020, 404032, 404001, 404018, 404004, 404005, както и на имот, представляващ ПИ №4115 от кв.92А по кадастралния план на [населено място] от 2000г., с площ от 1281кв.м., при граници: улица, ПИ №4107, ПИ №4116 и ПИ №350;
между съсобственици: К. М. Г. с ЕГН [ЕГН], В. И. Б. с ЕГН [ЕГН], Г. С. Ф. с ЕГН [ЕГН], Н. С. Б. с ЕГН [ЕГН], М. И. Г. с ЕГН [ЕГН], В. В. Я. с ЕГН [ЕГН] и С. В. А. с ЕГН [ЕГН];
при квоти: 3/9 идеални части за К. М. Г. и по 1/9 идеална част за В. И. Б., Г. С. Ф., Н. С. Б., М. И. Г., В. В. Я. и С. В. А..
ОТМЕНЯ нотариален акт №112, том І, регистър №1332, н.д.№87/22.05.2007г. на нотариус К.К., и нотариален акт №98,том VІ, регистър №4672, н.д.№815/05.07.2006г. на нотариус Д.С. в частта, с която М. И. Г., В. В. Я. и С. В. А. са признати за собственици на наследствени земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], за разликата над 1/3 идеална част, както и нотариален акт №185, том І, регистър №2563, н.д.№149/2007г. в частта, с която М. И. Г., В. В. Я. и С. В. А. са признати за собственици на ПИ №4115 от кв.92А по кадасатралния план на [населено място] от 2000г. с площ от 1281кв.м., при граници: улица, ПИ №4107, ПИ №4116 и ПИ №350, за разликата над 1/3 ид.част.
Председател:
Членове: