4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр.София, 05.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5507 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. „В. Д.“ срещу решение № 444 от 21.7.2015 г., постановено по в. гр. д. № 687 по описа за 2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 555 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 595 по описа за 2014 г. на Великотърновския районен съд в отхвърлителните части и е постановено друго, с което е отменено дисциплинарното уволнение на С. Х. С., служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и училището е осъдено да и заплати 4 196,91 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т. 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. При преценка тежестта на нарушението следва ли да се съобразяват характерът и важността на заеманата длъжност, възможните вредни последици от неизпълнението, доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху предприятието/учреждението, институцията/?
2. Кога/при колко на брой нарушения/ е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина?
3. Следва ли съдът да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи?
4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства и може ли да основе изводите си само на избрани от него доказателства?
Ответницата по жалбата С. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С. С., директор на училището-касатор, е била дисциплинарно уволнена със заповед № РД 08-4 от 29.11.2013 г. Според работодателя основното допуснато от нея нарушение е, че тя като директор не е предприела конкретни и адекватни действия, за да намали напрежението и недоволството в колектива на гимназията, допуснала е да се развие и да се разрасне конфликт, който е бил оповестен на дадената на 19.09.2013 г. пресконференция. Следващите две нарушения се състоят в преместване на двама ученика в друга паралелка в нарушение на приетите правила. Четвъртото нарушение е, че директорът не е съдействал на компетентните органи, извършващи проверка в училището по време на ползването на платения годишен отпуск от 29.07.2013 г. до 12.08.2013 г., тъй като не е предал цялата документация на заместващото го лице. Петото нарушение се състои в това, че директорът е допуснал да се гласува решение извън правомощието на педагогическия съвет, позволил е да се запише в книгата, че на 12.07.2013 г. е приет докладът за дейността на училището, въпреки че не са били налице необходимият брой гласове и че педагогическият съвет няма правомощия да приема този доклад. Шестото нарушение е, че не е осъществил контрол за правилното водене на задължителната училищна документация. Дневникът за входящо-изходяща кореспонденция не е прономерован, подписани подпечатан, в Книгата за регистриране заповедите на директора липсват заповеди, като някои от заповедите са били подписани.
От събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява извършването на първото и най-тежко нарушение от страна на директора на училището. Безспорно е, че е възникнал конфликт между учителите, но директорът е предприел действия за неговото изглаждане. Не се доказват конкретни действия или бездействия на директора, които да противоречат на професионалните правила и колегиалната етика. Разпитаните свидетели най-общо твърдят за авторитарен стил и методи на директора, за лоша атмосфера и други подобни, без да посочват факти за тези твърдения. Единствените конкретни случаи касаят неправомерно уволнение на учителката по философия Чобанска и неосигуряване на подходящо място за ученик, болен от церебрална парализа, като и за двата случая е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Затова и въззивният съд изобщо не е обсъдил първото нарушение и не е приел, че то е извършено. Този съд е констатирал, че останалите нарушения са осъществени, но е отчел, че предходното наказание предупреждение за уволнение е отменено от съда. Ето защо в крайна сметка е счел, че нарушенията не са достатъчно тежки, за да обосноват налагането на най-тежкото наказание-дисциплинарно уволнение. В мотивите си въззивният съд не е отрекъл, че нарушенията са системни, нито че нарушенията, извършени от лице на ръководен пост се отличават с по-висока тежест. Не е било необходимо също съдът да обсъжда вредоносните последици от нарушенията, тъй като в заповедта за дисциплинарно уволнение не са посочени и по делото не са доказани такива последици от формалните нарушения по пункт втори до седми от тази заповед. Следователно отговорите на първите два въпроса на касатора не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
При постановяване на въззивното решение съдът е изложил достатъчно ясни съображения, позволяващи да се прецени правилността на крайните му изводи. Не е допуснато твърдяното в четвъртия въпрос процесуално нарушение-избирателно позоваване само на някои от събраните по делото доказателства. Ето защо и другите два въпроса не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 444 от 21.7.2015 г., постановено по в. гр. д. № 687 по описа за 2014 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА П.“ В. Д.“, [населено място], да заплати на С. Х. С.-[ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: