О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр. София, 09.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4044 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 4527 от 05.07.2018 г. по в. гр. д. № 11315/2017 г. на Софийски градски съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от И. П. П. от [населено място] против „Нова рент а кар“ ЕООД, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „мениджър автопарк”. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № HR 1110 от 14.12.2016 г. на основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 188, т. 3, чл.187, т. 3, т. 8, т. 9 и т. 10 КТ и чл.190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в заповедта и изложени в общо 11 точки. Прието е за установено, че преди налагане на наказанието работодателят е изискал от служителя обяснение за констатираните нарушения, както и че от изброените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения е установено по безсъмнен начин едно от тях – на 01.07.2016 г. ищецът, използвайки служебното си положение, е изнесъл от склада на ответното дружество, находящ се в [населено място], [улица], пластмасови туби с гориво; горивото е било съхранявано в пластмасови туби в нарушение на правилата за съхранение на леснозапалими течности, а безконтролното му изхвърляне съставлява нарушение на правилата за утилизация на нефтените продукти. При така установените, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на изискванията на чл. 193, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ; че извършеното дисциплинарно нарушение съставлява злоупотреба с доверието на работодателя – възползвайки се от служебното си положение, ищецът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, както и че нарушението на трудовата дисциплина е достатъчно тежко, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от И. П.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: необходимо ли е за законността на дисциплинарно уволнение да е налице идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ и кога е налице такава идентичност; как следва да се индивидуализира от обективна и субективна страна нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението и задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието ?. Приложени са решение № 109 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 1554 от 10.01.2004 г. по гр. д. № 1701/2002 на ВКС, II г.о.; решение № 802 от 10.04.2002 г. по гр. д. № 1142/2002 г. на ВКС, III г.о.; решение № 419 от 17.08.2010 г. по гр. д. № 575/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 180 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 991/2014 г. на ВКС, III г.о.
Ответникът по касационната жалба „Нова рент а кар“ ЕООД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросът необходимо ли е за законността на дисциплинарно уволнение да е налице идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ и кога е налице такава идентичност е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Съобразявайки константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 193, ал.1 КТ, съгласно която уволнението е законно извършено, когато наказанието е наложено за нарушение, за което работодателят е изискал от работника писмени обяснения, като в исканото обяснение по разбираем за работника начин са му съобщени фактите, в които се изразява нарушението – действията или бездействията на работника, съставляващи дисциплинарно нарушение, въззивният съд е приел, че работодателят е наложил наказанието при спазване изискванията на закона. Съдът е съобразил, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушение, за което от служителя са изискани писмени обяснения, а фактите, в които се изразява нарушението – неправомерно изнасяне от склада на дружеството пластмасови туби с гориво, в които леснозапалима течност е съхранявана в нарушение на правилата за безопасност, са отразени по идентичен, разбираем за служителя начин, както в искането за писмени обяснения, така и в заповедта за уволнение.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът как следва да се индивидуализира от обективна и субективна страна нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В съответствие с установената съдебна практика, обективирана и в приложените към касационната жалба съдебни актове, въззивният съд е приел, че изискванията по чл. 195, ал.1 КТ за индивидуализация на нарушението са изпълнени, когато в заповедта за уволнение са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, както и времето на извършването им.
Въпросът кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението е разрешен в установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение. При преценката по чл. 189, ал.1 КТ, въззивният съд е съобразил, че следва да се отчетат всички обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, възможните вредни последици от неизпълнението му, както и обстоятелството, че възложените на служителя ръководни функции са налагали по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Съобразил е и че независимо от броя на нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, когато едно от тях е установено по безсъмнен начин и то е достатъчно тежко, за да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, то уволнението е извършено при спазване на изискванията на чл. 189, ал.1 КТ.
При съблюдаване на установената практика на Върховния касационен съд е разрешен във въззивното решение е въпросът длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието ?. Съдът е изложил мотиви по доводите за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, установявайки, че съдържанието на заповедта за уволнение отговаря на законоустановените изисквания; обсъдил е и доказателствата, относими към съдържанието и, а именно доказателствата, установяващи, че отразеното в нея дисциплинарно нарушение е извършено от служителя, в т.ч. представения по делото видеозапис от 01.07.2016 г., в който е заснето изнасянето от склада на предприятието на тубите с гориво от ищеца; автентичността на представения видеозапис, установена със съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Искането за присъждане на ответника по касация на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4527 от 05.07.2018 г. по в. гр. д. № 11315/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: