ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
София, 22.01. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3236 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение на Варненския окръжен съд от 30.V.2008г. по гр.д. № 998/2007г. е оотменено решението на Варненския районен съд от 12.ІІІ.2007г. по гр.д. № 154/2006г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от О. В. срещу “Н” /НСБ/ ЕАД София иск за предаване владението на недвижими имоти, находящи се в гр. В., пл. “М”, кв.136 по плана на 7-ми микрорайон, представляващи УПИ * с площ 914 кв.м, ведно с построената в него сграда с площ от 648 кв.м, и УПИ * – за спорт с площ 1331 кв.м, и вместо него е постановено друго, с което “НСБ” ЕАД е осъдено да предаде на О. В. владението на така описаните имоти на основание чл.108 от ЗС. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното в отхвърлителната му част по предявения и срещу Държавата ревандикационен иск относно същите имоти.
Въззивният съд е приел в частта по претенцията срещу “НСБ” ЕАД, че по делото е установено твърдението на ищеца, че е собственик на процесните имоти по силата на пар.7 ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Предмет на спора е гимнастически салон с твърде ограничени размери и с възможности за присъствие на много малко зрители и е немислимо в него да се провеждат мащабни мероприятия с национално или международно значение. Тези характеристики на салона предопределят възможното му предназначение – за мероприятия от местно значение, в какъвто смисъл са и показанията на свидетел. С оглед на това сградата на т.н. “Ю” и прилежащия й парцел ****а станали общинска собственост с влизането в сила на ЗМСМА. Те се владеят от ответното дружество без основание, тъй като той не е техен собственик. Не е пречка за този извод разпоредбата на пар.7 ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като за да не може имуществото да премине в собственост на общината, то следва да е било включено в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към месец септември 1991г. – влизането в сила на ЗМСМА, а в случая имотите са апортирани в капитала на дружеството през 2005г.
Касационна жалба срещу така постановеното решение е подадена от “НСБ” ЕАД в предвидения в процесуалния закон преклузивен срок и същата е процесуално допустима. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените и представени решения, и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се, че в противоречие с приетото в решение № 205/1999г. на ВКС 5 чл. с-в в атакуваното решение не се доказва, че процесния имот обслужва общинска инфраструктура в пряк смисъл, и не е взето предвид, че до 17.ІХ.1991г. имотът е бил предоставен на БСФС, която е държавно юридическо лбице и обслужва национални спортни интереси, като дейността й не се ограничава в провеждане само на общински прояви. В противоречие с решение № 536/1998г. на ВКС в атакуваното не е безспорно установено, че към влизане в сила на ЗМСМА процесният имот е обслужвал само регионални и местни прояви. Не е взета предвид практиката на ВС, че ревандикационният иск е съвкупност от установителен и осъдителен иск и че в диспозитива на съдебното решение следва да се отговори и на двете претенции. От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е и да се изясни точно какви обекти влизат в общинската инфраструктура с местно значение и дали обекти без регионално значение трябва да бъдат включени в общинската собственост, по които въпроси въззивният съд не се е произнесъл.
Ответникът по касационната жалба О. В. е заел становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че следва да допусне касационна проверка на атакуваното въззивно решение, тъй като произнасянето с него по релевираните в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съществени материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, обуславящо основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГК, от 30.V.2008г. по гр.д. № 998/2007г.
Указва на “Н” ЕАД София да внесе по сметката на ВКС на РБ 1357.91лв. държавна такса по касационната жалба /по чл.18 ал.2 т.2 във вр. с чл.1 от Т. за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, във вр. с чл.69 ал.1 т.2 във вр. с чл.71 ал.2 от ГПК/ в 7 дневен срок от съобщението за това, и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: