Определение №23 от по гр. дело №5200/5200 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №       23
 
                                    София          14.01.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето   гражданско отделение, в закрито  заседание на дванадесети януари   , две хиляди и девета     година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  МАРИЯ ИВАНОВА    
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №5200/2008 г.
            Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Д. А. от гр. С. срещу решение №342 от 26.06.2008г по гр.дело № 342/2007г. на Смолянски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 23.02.2007г по гр.д. 603/2002г по извършена делба чрез изнасяне имот на публична продан .
В приложеното съм жалбата изложение се посочват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, съображения са развити от адв. Б.
В отговор ответникът С. Д. К. изтъква ,че при обосновката за допускане до касация се поддържат некореспондиращи с делото твърдения ,в случая съгласие не е постигнато и спогодба няма .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По въпроса как да се извърши делба на неподеляем недвижим имот между двама съделители , при произход на съсобствеността , обусловен от наследяване и прехвърляне на ид. части по договор за издръжка и гледане , съдилищата са дали разрешение съгласно чл.288 ал.1 от ГПК (отм) и са постановили изнасяне имота на публична продан .
Тезата на касаторката е ,че не е следвало да се постановява решение за прилагане на законовия способ , доколкото и двете страни са адресирали до съда писмени изявления, изразяващи съгласие за това имотът да бъде възложен в дял на съделителката А при условията на чл. 288 ал.3 от ГПК(отм) и последната да заплати уравнение. Макар до оформане и протоколиране на съдебна спогодба по инициатива на страните да не се е стигнало , съгласието между двамата съделители как да се извърши делбата е изразено по делото и то следвало да обвърже съда. Противоречието на обжалваното решение с Търкувателно решение №113 от 02.12.1968г по гр.д. № 102/1968г на ОСГК и основание за допускане до касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е аргументирано като задължение за районния съдия да протоколира и одобри спогодба със свое определение по чл. 125 ал.1 от ГПК(отм), независимо от присъствието на страните или процесуалните им искания .
Предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не са налице и постановеното от съда не е в противоречие с цитираното Тълкувателно решение№113 от 02.12.1968г по гр.д. № 102/1968г на ОСГК ,с което е указана допустимост на съдебна спогодба с предмет искания по чл. 288 ал 2 от ГПК (отм) в случай , че такава бъде постигната. Съдебната спогодба е договор , който следва да бъде обективиран пред съда чрез съвпадащи по съдържание изявления по спорния предмет и да бъде подписан от страните пред него . Доколкото това условие не обективно и безспорно не е настъпило по настоящето дело , спогодба няма постигната и за съда остава задължението да постанови решение , като извърши делба съгласно способа по чл. 288 ал.1 от ГПК .
Неприемлив е довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за тълкуване на закона и развитие на правото в насока , че адресираното до съда писменото заявление на съделител е достатъчно за обективиране на изискуемото при спогодбата съгласие . Следва да се прави разлика между акта на съда по одобряване на спогодбата и волеизявленията на страните за нейното постигане и манифестиране. Компетентността на съда по чл. 125 от ГПК (отм) е да одобри спогодбата , а не да я извлича и констатира по тълкувателен път чрез анализ на изразените от страните становища . На точното прилагане на закона съответства това разбиране ,което Окръжен съд Смолян е съобразил при изграждането на своите изводи .
Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №342 от 26.06.2008г по гр.дело № 342/2007г. на Смолянски окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top