О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
София, 21.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 731 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е. ”И”, гр. Б. чрез процесуалния му пълномощник, срещу въззивно решение № 228/25.03.2009 г. по в. гр. д. № 2246/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 07.08.2008 г. по гр. д. № 1563/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът му срещу ДФ “З” с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 76630 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по проект и договор № 707/07.08.2003г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочил, че според него основания за допускане на касационно обжалване съставлявали необсъждането на доказателствата по делото, които са били събрани от съдилищата по съществото на делото /писмени и гласни/, както и превратното тълкуване на част от тях. Излагат се пространни твърдения за характера на облигационното правоотношение, за изпълнението по договора и за отсъствие на данни за преустановяване на договорната връзка, като се анализират доказателствата по делото. Сочи, че постановяването от ВКС на правилно решение по настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложени са шест определения на ВАС и едно определение на ВКС в подкрепа на тезата, че предложеният бизнес проект имал административноправен характер и след одобрението му отношенията между страните се трансформирали в облигационни.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище за недопускането й, както и за неоснователността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
От изложението би могло да се извлече единствено позоваване на процесуалноправен въпрос, свързан с преценка на събраните доказателства /чл. 188, ал. 1 ГПК (отм)./ и за необоснованост, но подобно твърдение не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като то е въведено като основание за касационно обжалване, но само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е едновременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Неотносими са и приложените определения на ВАС, тъй като става дума за актове на административен съд, които не се обхващат от понятието съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираното определение на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК, като с него не е допуснато касационно обжалване на определено въззивно решение на основанията, посочени от съответния жалбоподател, и не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение, тъй като бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 228/ 25.03.2009 г. по в. гр. д. № 2246/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: