1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№230
С., 13.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3059 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Т. Х. Д. против решение № 484 от 10.02.2013 г., постановено по гр.д. № 908 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 3593 от 23.08.2012 г. по гр.д. № 393/2012 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против ТПК”У.”, [населено място], общ.Р. иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 206 от 8.07.2002 г., постановено по гр.д. № 96 по описа за 2000 г. на Районен съд-Разлог, поради това, че липсват мотиви, в диспозитива на решението не е изразена ясно волята на съда и поради това, че противоречи на повелителни норми на нашето право.
Ответникът по касационната жалба ТПК”У.”, [населено място], общ.Р. счита, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
[фирма], [населено място] е предявил иск за прогласяване нищожността на решение № 206 от 8.07.2002 г., постановено по гр.д. № 96 по описа за 2000 г. на Районен съд-Разлог с твърдения, че съдът абстрактно е приел, че са налице трите предпоставки за успешно провеждане на ревандикация, като не е обсъдил всички източници на доказателства, имащи значение за изхода на делото, с което е допуснал съществено нарушение на чл.189, ал.2 ГПК /отм./; формално и в разрез с повелителни норми е приел, че според ЗК са предвидени паралелни възможности за реализиране правата на кооперациите, като всяка кооперация има право на избор кой ред да избере: дали съдебен или административен за възстановяване на правото си на собственост; съдът се е произнесъл в противоречие с материално правните разпоредби на ЗК, че ТПК „У.” има статут на възстановена кооперация. В исковата молба ищецът подробно е изложил твърденията си за фактите и приложимото право, според които е следвало да се реши спорът по гр.д. № 96/2000 г. на РС-Разлог. В доклада по делото на ищеца е указано, че в негова тежест е да докаже, че е постановено решението, чиято нищожност претендира и твърдяните пороци във волята на съда, а с протоколно определение от съдебно заседание на 3.07.2012 г. първоинстанционният съд е отказал да постанови неприсъствено решение, тъй като не е налице предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 ГПК и е отхвърлил иска, приемайки, че мотивите не са част от решението и немотивираното решение не е нищожно; в диспозитива на решението ясно е изразена волята на съда, което се подкрепя и от обстоятелството, че по отношение на решението е осъществен инстанционен съдебен контрол; неоснователно е и твърдението, че решението противоречи на повелителни норми на правото, като основание за прогласяване нищожността му. Във въззивната жалба са наведени доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказът на съда да постанови неприсъствено решение без да изтъкне конкретни основания, като при приемане доклада по делото съдът не е извършил разпределение на доказателствената тежест съобразно предявения иск и предмета на доказване; при бланкетни и абстрактни изводи е приета за недоказана тезата на ищеца за недопустимост на влязлото в сила решение, като използваните формулировки на посочените в исковата молба правни основания нямат нищо общо с предявените такива в резултат на което съдът е избегнал предмета на доказване на предявения иск, като е обсъждал не конкретното влязло в сила решение, а друго абстрактно такова; изводите на съда противоречат на позитивното ни гражданско законодателство.
В. съд, позовавайки се на практиката на ВКС /решение № 810 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 2895/07 І г.о./ е приел, че решението на съда е нищожно, когато не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нищожният съдебен акт е засегнат от най-тежката форма на порочност, поради което заинтересованата страна може да релевира нищожността на съдебното решение и по исков ред или чрез възражение, а при обжалване съдът следи служебно за валидността на акта – чл.270 ал.1 и ал.2 ГПК. Счетено е, че изложените в исковата молба основания не съвпадат с нито едно от така възприетите основания за нищожност. Липсата на мотиви и противоречие с повелителните норми на законодателството са основания за отменяване на решението като неправилно, поради което не следва да се обсъжда дали постановеното решение е в съответствие с гражданско-правните норми – ЗС, ЗК, което засяга същността на спора по гр.д.№ 96/2000 г. на РС-Р., тъй като в противен случай това би довело до ревизия на решението относно неговата правилност, което в това производство не може да се осъществява. Единствено инстанционния контрол е меродавен относно правилността на решението, с оглед стабилитета на съдебния акт. Прието е, че решението, за което се претендира нищожност е в писмена форма, подписано от надлежен състав и волята на съда е ясно очертана, разбираема за съставите, подложили го на инстанционна проверка. Ако са констатирали нищожност по основанията посочени по-горе, то и при действието на чл.209 ал.2 ГПК /отм/ е следвало да прогласят нищожността му, поради неразбираемост. По повод довода за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е счетено, че районният съд не е допуснал сочените процесуални нарушения – съгласно чл.239, ал.1 ГПК постановяване на неприсъствено решение се допуска при наличието на две предпоставки, които да са осъществени в условия на кумулативност -на страните да са указани последиците за неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и въпреки това те да са били процесуално бездейни и когато искът е вероятно основателен, в случай, че ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. В случая районния съд е счел, че искът е вероятно неоснователен, поради което е чел изрично определение по чл.239, ал.3 ГПК, че отказва да постанови такова. Прието е, че действията на първоинстанционния съд са съобразени с нормите на ГПК, регламентиращи тези процесуални отношения по постановяване на неприсъствено решение.
К. счита, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според което съдът е длъжен да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение извън изложеното във въззивната жалба, докато в случая въззивният съд не е извъшил проверка по отношение на всички въпроси, имащи значение за постановяване на един правилен съдебен акт в резултат на което настоящият казус е решен превратно чрез неправилно тълкуване и прилагане на материално и процесуално правни норми. Поставя и въпроса за наличието на основания, водещи на нищожност на съдебния акт, поради липса на мотиви за издаването му, като в случая решението на въззивния съд е необосновано, защото изводите на съда не съответстват с доказателствата по делото. Останалите доводи касаят мотивите на първоинстанционния съд, които не са предмет на касационен контрол.
Постановените от касатора въпроси и обосновката им е свързана с тезата му, че съдът е следвало да обсъди фактите и приложимия материален закон, относими към допустимостта и правилността на влязлото в сила решение по гр.д. № 96/2000 г. на РС-Р. и въз основа на това да формира извода си дали същото решение е нищожно, поради липса на мотиви и като противоречащо на закона. В. съд изрично е приел, че не може да обсъжда съответствието на влязлото в сила решение с материалния закон, както и че твърденията в тази насока не са относими към нито едно от възприетите основания за нищожност на съдебно решение.
Изводите на въззивният съд са в съответствие с практиката на ВКС, касаеща основанията за нищожност на съдебно решение, обобщена в мотивите на тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ВКС, О., която е в смисъл, че нищожно е съдебно решение, с което е извършено вписване, което решение не отговаря на изискванията за валидност, нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен съдебен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение, както и с практиката по чл.290 ГПК по решение № 249 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 572/2011 г., ВКС, ІV г.о., според което мотивите не са част от съдебното решение и липсата на мотиви не се приравнява на липсата на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение.
В обобщение по поставените въпроси е налице практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Окръжен съд-Благоевград.
ТПК”У.” не представя доказателства за направени по повод подадената касационна жалба разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 484 от 10.02.2013 г., постановено по гр.д. № 908 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: