4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 230
гр. София, 23.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5256 по описа за 2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Г. Г. чрез пълномощника му адвокат С. К. и по насрещна касационна жалба на Апелативна прокуратура – Б., подадена от Г. Х. Х., прокурор ОП – Я., командирован в Апелативна прокуратура Б. срещу решение № 38 от 14.05.2015 г. по гр. дело № 45/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Касационната жалба на К. Г. Г. е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Бургаски апелативен съд се е произнесъл по иск, предявен от настоящия касатор К. Г. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 20000 лв. и 30000 лв. и за разликата между 30000 лв. и 100000 лв., мораторна лихва върху главница / разликата между 20000 лв. и 30000 лв./ за разликата между 1166.66 лв. и 5039 лв. и имуществени вреди – допълнително материално стимулиране до размер на сумата 9605 лв., мораторна лихва върху главницата до размер на сумата 2372.65 лв., които претенции за неимуществени вреди е отхвърлил за посочените разлики, а искът за имуществени вреди и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлил изцяло, както и искането за присъдените разноски над 918 лв., след частична отмяна на първоинстанционното решение № 475 от 17.12.2014 г. по гр. дело № 1423/2014 г. на Окръжен съд – Бургас.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен правен въпрос във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд по иска за имуществени вреди – допълнително материално стимулиране в размер на сумата 9605 лв., иска за мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 2372.65 лв. Апелативният съд по тези претенции е развил съображения за това, че допълнително материално стимулиране е вид възнаграждение, което е в зависимост от конкретно постигнати резултати на служителя, няма постоянен размер и траен характер и не е компонент от брутното възнаграждение. В приложението касаторът е изложил несъгласието си с тези мотиви, без да формулира конкретен правен въпрос, произтичащ от приетите в тях разрешения. В приложението е изложен текст със следното съдържание: „Въпросът свързан с обхвата на дължимото обезщетение за имуществени вреди и следва ли в него да се включи и неполучено ДМС за времето на отстраняване от работа на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото …”. Страната цитира и решение по гр. дело № 1389/2009 г. на ВКС. Цитираният текст не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от приети от въззивния съд правни разрешения. Дали въпросното ДМС се дължи е въпрос по съществото на спора, който не може да се разгледа в производство по чл. 288 ГПК. Липсва и допълнително основание, както във връзка с приложеното касационно решение, така и във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в приложението трябва да е въведен правен въпрос, отговарящ на характеристиките, разяснени в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2009 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Такъв въпрос касаторът не е поставил. Не може да се съпоставят разрешенията във въззивното решение, което се обжалва в настоящето производство и касационното решение поради липсата на въведен правен въпрос по отношение, на който да може да се направи съпоставка за идентичност с разрешените в акта на ВКС правни въпроси. Ето защо с тази част от приложението касаторът не е обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Липсва и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез обосноваване непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни разпоредби.
В приложението е поставен и следният въпрос: „Справедливо ли е обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 от ЗЗД, когато е определено в противоречие с иначе правилно изложени критерии за определянето му и как следва да се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.”. Така поставения въпрос не съдържа конкретните обстоятелства, по които въззивният съд е приел правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът е задължен да ги посочи чрез мотивирано изложение на касационните основания съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Определянето на неимуществените вреди е процесуална дейност на въззивния съд при реализирането, на която се разглеждат обстоятелства, имащи правно значение за присъждането на претърпените неимуществени вреди и за техния размер, по които съдът формира свои правни разрешения. Във връзка с тези разрешения касаторът е задължен да постави правни въпроси и обоснове противоречивото им разрешаване, в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/ или да обоснове наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложението не съдържа правен въпрос, който да отговаря на характеристиките, определящи общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а освен това не съдържа и обосновка на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поради това следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК.
От всичко изложено по- горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Оплакванията относно присъдените разноски не могат да се разглеждат в настоящето производство, което има за предмет въззивното решение в обжалваната част, тъй като частна жалба против определение № 233, постановено в закрито заседание на 09.07.2015 г. по гр. дело № 45/2015 г. на въззивния съд не е подавана.
По насрещната касационната жалба на Апелативна прокуратура – Б., подадена от Г. Х. Х., прокурор ОП – Я., командирован в Апелативна прокуратура Б.:
Насрещната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК.
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния Бургаски окръжен съд за уважаване на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 20000 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 1166.66 лв., законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 28.07.2014 г. до окончателното изплащане, обезщетение за имуществени вреди – неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 08.03.2010 г. до 04.03.2013 г. в размер на сумата 53242.71 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 12964.47 лв., законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 28.07.2014 г. до окончателното изплащане, както и разноски в полза на ищеца.
С оглед изхода на делото по първоначалната касационна жалба не са налице основания за разглеждане на насрещната касационна жалба, поради което и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 14.05.2015 г. по гр. дело № 45/2015 г. на Бургаски апелативен съд по касационната жалба на К. Г. Г. в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Апелативна прокуратура – Б., подадена от Г. Х. Х., прокурор ОП – Я., командирован в Апелативна прокуратура Б. срещу решение № 38 от 14.05.2015 г. по гр. дело № 45/2015 г. на Бургаски апелативен съд в обжалваната част.
Определението може да се обжалва в частта, с която се оставя без разглеждане насрещната касационна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: