4
4
Определение по т. д. № 811/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 811/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
С., 06.04.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 811 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място] чрез процесуалния му пълномощник С. Р. срещу въззивно решение № 842/15.06.2010 г. по в. гр. д. № 1059/2010 г. на П. окръжен съд, с което е уважена претенцията на Окръжен съюз на ТПК,[населено място] по чл. 92 ЗЗД и е присъдена договорна неустойка по т. 14 от договор за наем с дата 01.11.2003 г. в размер на 1 248 лв. и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 92 ЗЗД, като се обосновава вариант на нищожност на договорната клауза по т. 14, поради противоречието й с добрите нрави.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е формулирал така: ”Договорите, в които страните са уговорили неустойка без краен предел на начисляването й, противоречи ли на добрите нрави и нищожен ли е той на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД” и императивна или диспозитивна е разпоредбата на чл. 86 ЗЗД“.
Поддържа се, че ВКС следва да се произнесе по тези въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и поради липса на съдебна практика в тази насока / т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба в писмено възражение поддържа недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на конкретно и мотивирано посочване на основанията по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставените от жалбоподателя първи въпрос, който е относим към конкретния случай, не са налице допълнителните предпоставки по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за нищожността на договорната клауза за неустойка при търговски договор, поради накърняване на добрите нрави е включен в предмета на спора.
Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска в посочения му размер са в резултат от разрешаването и на посочения въпрос, но те произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Въззивната инстанция е приела, че клаузата за неустойка не е нищожна, тълкувайки волята на страните, обективирана в т. 14 от договора за наем. След като същите са търговци, и са уговорили неустойка 2% върху неиздължения наем при допусната забава повече от 10 дни, то настъпилата забава след посочения период е основание за претендиране и на уговорената договорна неустойка. Макар определената неустойка в процентно съотношение да без краен пределен срок, сама по себе си не би могла да мотивира извод за нищожност на тази клауза, тъй като същата е израз на автономия на волята на страните. А съобразно т. 3 на ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, са визирани критерий за преценка нищожност на клауза за неустойка по търговски договор и изрично е указано, че преценката за нищожност на клаузата, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Както правилно е отбелязал въззивният съд, продължителното неизпълнение на договора не обуславя нищожност на договорната клауза, а рефлектира единствено върху размера на задължението на ответника, а от там и върху размера на дължащата се неустойка. Именно и поради това, въззивната инстанция е мотивирала защо приема, че клаузата не е нищожна, а аргументите на съда не противоречат на цитираното тълкувателно решение. Останалите доводи на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
Що се отнася до въпроса за характера на правната норма на чл. 86 ЗЗД – дали е императивна или диспозитивна, то и по този въпрос не са налице основанията по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в практиката си ВКС приема, че правилото не е императивно, същото е създадено в интерес на страните и те могат да уговарят друго /Решение № 958/2004 г./. При това систематическото тълкуване на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД води до извод, че законната лихва се дължи, само ако страните не са уговорили друго. Ж. не е обосновал защо счита, че са налице предпоставките на т. 3 на чл. 280 ГПК по отношение на този въпрос, доколкото разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 842/15.06.2010 г. по в. гр. д. № 1069/2010 г. на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: