4
4
Определение по т. д. № 997/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 997/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№230
София, 20.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 997 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 164 от 12.07.2011 г. по в. т. д. № 297/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5/17.03.2011 г. по т. д. № 45/2010 г. на Търговищки окръжен съд, с което [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] 36 722,23 лв. главница по фактура № 978/01.06.2010 г. и 499,42 лв. обезщетение за забава и разноски. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне изцяло на исковите претенции.
В изложението за допускане на касационно обжалване по приложно поле се твърди, че съдът се е произнесъл по значими за делото правни въпроси, които са формулирани по следния начин: ”кога доказателствената тежест може и следва да бъде разместена, извън разпоредбата на чл. 154 ГПК” и “важат ли разпоредбите на данъчните закони, касасещи доказване на определено данъчно събитие и в гражданския процес в отношенията между търговците при доказване на сделката”.
Счита, че по тези въпроси е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на първия поставен от касатора въпрос за това кога може да бъде разместена доказателствената тежест извън разпоредбата на чл. 145 ГПК, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, видно от мотивите към решението, въззивният съд е извършил цялостна преценка на всички доказателства, относими към установяване на изпълнението/неизпълнението на конкретни задължения по договора за изработка.
Изложеното от жалбоподателя досежно твърдение за отричане на сделката от негова страна и за доказване на значимите за правния спор факти, не би могло да се преценява в стадия по селекция на касационните жалби. В инстанционното производство подлежат на доказване онези факти, които са били спорни, поради което съществуването на процесният договор не е било коментирано, а се е преценявало изпълнението на конкретните договорни задължения на всяка една от страните – изпълнение на договореното изпълнение по отношение на дограма и плащането на съответните количества.
След като решаващият съд е приел, че между страните са налице трайни търговски отношения за посочения период от време, както и че по договора за били извършвани плащания, като неразплатена е останала фактура № 978/2010 г., която не е осчетоводена при ответното дружество, то в съответствие с процесуалната норма на чл. 154 ГПК въззивният съд е посочил, че ищецът следва да установи извършената и предадена, съответно приета работа, а ответникът да докаже, че се е разплатил. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби по приложно поле.
По въпроса за важимостта на данъчните закони във връзка с доказване на данъчното събитие и за доказването на сделка в гражданското съдопроизводство поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е доказано.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява такъв, който да допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, жалбоподателят не е уточнил коя норма от кой данъчен закон счита, че следва да бъде приложена и не е зачетена в производството по делото, а и от мотивите на въззивното решение е видно, че съдът се е позовал на чл. 55, ал. 2 ТЗ по отношение на определени счетоводни записвания. Съдържанието на посочения текст от ТЗ е ясно очертано, не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта му към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото. Поначало правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на цитираните текстове не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 164 от 12.07.2011 г. по в. т. д. № 297/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: