4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
С., 23.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 859/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1953 от 02.02.2018 г. на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адв. А. К., срещу определение № 186 от 18.01.2018 г. по ч.гр.д. № 4969/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено разпореждане № 14078 от 01.08.2017 г. по т.д. № 4695/2016 г. на Софийски градски съд, състав за връщане на депозирана въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, поради неотстраняване в срок на указанията за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила – чл.51, ал.1 ГПК. Твърди се, че връчването на съобщението за констатирани недостатъци на въззивната жалба, осъществено на друг адвокат, самостоятелно упражняващ адвокатска дейност, не доказва редовността на уведомяването. Според частния касатор редовно би било връчването, ако с адв. В. Д. осъществяват съвместно своята дейност, съобразно предвидените в Закона за адвокатурата възможности – адвокатско съдружие или адвокатско дружество. По съображения в жалбата се претендира отмяна на въззивното определение, със законните последици.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Редовно ли е връчването, когато съобщението е връчено на друг адвокат, но на същия адрес; 2. За да е налице редовно връчване в хипотезата на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК, нужно ли е лицето, на което се връчва съобщението, ако то е адвокат, да е регистрирано на същия адрес; 3. За да е налице редовно връчване в хипотезата на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК, нужно ли е лицето, на което се връчва съобщението, ако то е адвокат, да работи съвместно с адвоката, за когото е предназначено съобщението и 4. Достатъчно ли е, за да е налице редовно връчване, съобщението да е връчено на адреса, посочен за кореспонденция, или е нужно кумулативно с това да е връчено на едно от лицата по чл.51, ал.1, изр.2 ГПК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди и очевидна неправилност на атакуваното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.51, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си адв. Д. Т., поддържа доводи за правилност на определението. Според него, съобщението на съда, съдържащо указанията за внасяне на дължима ДТ за въззивно обжалване, е изпратено на посочения съдебен адрес и връчена на адв. Д., „колега от съд.адрес”. Позовава се на представени по делото доказателства, от които е видно, че към момента на връчване на съобщението адв. Д. е работил в кантората на процесуалния представител на ответника – адв. К., а именно „ЮСАУТОР”
Към отговора по чл.276, ал.1 ГПК е приложен и самостоятелен отговор по искането за допускане на обжалването, съдържащ подробни правни съображения за липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, неаргументираност на поддържаното допълнително основание и за релевантност на част от въпросите към правилността на определението. Оспорва се и твърдението за очевидна неправилност на определението, с позоваване на практика на ВКС, съответно цитирана.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – С. е приел, че съобщението на СГС, съдържащо указания за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, получено на посочения от дружеството въззивник съдебен адрес от адв. В. Д. – колега от съд.адрес, е редовно връчено. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК за удостоверяване на връчването и за действията на връчителя, с извод, че това удостоверяване съставлява официално удостоверително изявление на длъжностното лице по призоваването и доказателство за изявленията пред него, и за извършените от него и пред него действия по см. на чл.179, ал.1 ГПК, и е обвързващо съда с материална доказателствена сила. Констатирано е, че процесното съобщение е изпратено на посочения от процесуалния пълномощник на [фирма] адрес и получено отново от адвокат, като е удостоверено от длъжностното лице по призоваването, че лицето, на което е връчено – адв. В. Д. е колега именно на процесуалния пълномощник на частния жалбоподател, от същия адрес. Изведен е извод за редовно осъществено връчване на адвокат, обосновал потвърждаване на разпореждането на администриращия съд за връщане на въззивната жалба, поради неотстраняване в срок на констатиран недостатък – невнесена ДТ.
Настоящият касационен състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид решаващата правна воля на въззивната инстанция, формулираните от частния касатор въпроси не обосновават наличието на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Начинът, по който е поставен въпрос № 1 сочи на неговата релевантност към правилността на атакувания процесуален съдебен акт, а не към основанията за достъп до касация. При формулиране на този въпрос не е отчетена липсата на тъждество между основанията за допускане на обжалването и основанията за касиране, разяснена и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси липсва изрично произнасяне от страна на въззивния съдебен състав, поради което те не биха могли да се сочат като обуславящи за изхода на частното производство.
Дори и да се счете, че конкретизираният и обобщен правен въпрос – за приложното поле на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, то в случая не се налага промяна в практиката на ВКС, нито е налице необходимост от осъвременяването й. Становището на състава на САС е съответно на практиката на ВКС – определение по ч.гр.д. № 2561/2017 г., IV г.о., както и на разбирането, изразено в определение по ч.т.д. № 1939/2016 г. I т.о. и в определение по ч.т.д. № 3723/2014 г. II т.о. Според посочената практика, дали адвокатът, комуто е връчено съобщението, работи или сътрудничи с друг адвокат и е негов колега, е фактически и се изгражда въз основа на непосредствени впечатления на длъжностното лице връчител, като не следва да се основава на други критерии – естеството на вписванията в Регистъра към Закона за адвокатурата, наличието или липсата на съдружие по см. на същия закон, или наличието на друго правоотношение между процесуалния представител, посочен като съд.адрес и лицата, намерени на същия адрес на адвокатската кантора, които са приели книжата.
Доводите на частния касатор за очевидна неправилност на въззивното определение са изцяло неоснователни, предвид увърдената практика на ВКС /цитирана по-горе/, според която, връчването на адвокат на същия адрес, който е съдебен адрес на процесуалния пълномощник на страна по делото, с изрично отбелязване от длъжностното лице по призоваването качеството на получилия съобщението – „ адвокат колега”, съставлява надлежно връчване, при спазване на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по частната касационна жалба следва да се присъдят 300 лв. разноски, съобразно искането в отговора и приложените доказателства, установяващи плащането на адвокатски хонорар в този размер.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 186 от 18.01.2018 г. по ч.гр.д. № 4969/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 300/триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: