О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
[населено място], 17.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 563 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от Н. Е. С. против определение № 701/22.12.2017г. по т.д. № 1599/2017г. на ВКС, II т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 1842/21.03.2017г. по в.гр.д. № 9784/2016г. на СГС, ГО, III-Б с-в в частта за потвърждаване на решение от 15.07.2013г. по гр.д. № 10970/2012г. на СРС,ГО, 37 с-в за отхвърляне иска на Н. Е. С. против [фирма] с правно осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на разликата над 596,37 швейцарски франка до пълния предявен размер от 3500 швейцарски франка.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Частният жалбоподател счита, че се касае до гражданско дело с цена на иска над 5000лв. и на осн. чл.280, ал.2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ същият подлежи на касационно обжалване. Въззивното решение е постановено по спор за защита на правата на потребител – физическо лице, ползващо се със специална закрила. В правоотношенията между него и търговеца, предоставящ съответна услуга, физическото лице не притежава качеството търговец, а сключеният договор за банков кредит е потребителски договор, а не такъв сключен между търговци. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на състав на ВКС, ТК за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за неоснователност на същата.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба се установява следното:
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.50/2015г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие /чл.286 ТЗ/.
В процесния случай пред СРС са били предявени установителни искове за нищожност на клаузи от договор за банков кредит и допълнително споразумение към него и осъдителен иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като претендираното с него вземане произтича от твърдяната нищожност. Изрично в чл.1, ал.1, т.7 ТЗ договорът за банков кредит е дефиниран като търговска сделка и сключен от банката – ответник в кръга на упражняваното от нея занятие. Предметът на спора и търговското качество на едната от страните по него са достатъчно основание за квалифициране на делото, по което е постановено въззивното решение, като търговско. Неоснователни са доводите в частната жалба, че обвързаността на спора със специалните правила на ЗЗП срещу неравноправни и поради това нищожни клаузи в договор за банков кредит изключва търговския характер на разрешения с въззивното решение правен спор. Потребителското качество на една от страните по делото е ирелевантно за квалифицирането на спора като граждански или търговски. От гледна точка на процесуалното право качеството „потребител” е от значение за специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК и за реда, по който се разглеждат определена категория потребителски искове, но не и за преценката дали въведеният с иск на потребител правен спор е граждански или търговски, респ. дали делото, в рамките на което е разгледан искът, е гражданско или търговско.
С касационната жалба по т.д. № 1599/2017г. на ВКС, II т.о. касаторката Н. С. е атакувала въззивното решение на СГС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея срещу банката установителни искове за признаване за нищожни на клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 23 от договора за кредит за покупка на недвижими имоти № H./15.09.2008г., както и клаузите по чл. 2, ал. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 4, ал. 2, предл. 2, чл. 6, чл. 8, изр. 2 и чл. 10 от допълнителното споразумение от 21.07.2010г. към договора за кредит, и осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над уважения иск от 596,37 швейцарски франка до пълния предявен размер от 3 500 швейцарски франка /5 670 лв./. С определение № № 701/22.12.2017г. по т.д. № 1599/2017г. на ВКС, II т.о. не е било допуснато касационно обжалване на решение № 1842/21.03.2017г. по в.гр.д. № 9784/2016г. на СГС, ГО, III-Б с. в частта, с която е потвърдено решение от 15.07.2013г. по гр.д. № 10970/2012г. на СРС, I ГО, 37 с. по отношение на отхвърлените установителни искове за признаване за нищожни на клаузите на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижими имоти № H./15.09.2008г., както и клаузите по чл. 2, ал. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал.1, чл. 4, ал. 2, предл. 2, чл. 6, чл. 8, изр. 2 и чл. 10 от допълнителното споразумение от 21.07.2010г. към договора за кредит; допуснато е касационно обжалване на решение № 1842/21.03.2017г. по в.гр.д. № 9784/2016г. на СГС, ГО, III-Б с. в частта, с която е потвърдено решение от 15.07.2013г. по гр.д. № 10970/2012г. на СРС, I ГО, 37 с. по отношение на отхвърлените установителни искове за признаване за нищожни на клаузите на чл.23 от договора за кредит за покупка на недвижими имоти № H./15.09.2008г. и е оставена без разглеждане касационната жалба в частта за отхвърляне иска на Н. Е. С. против [фирма] с правно осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на разликата над 596,37 швейцарски франка до пълния предявен размер от 3500 швейцарски франка.
Съобразно постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 76/15.07.2016г. по т. д. № 888/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 72/02.08.2016г. по т. д. № 686/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. в практиката си ВКС приема, че установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни е неоценяем. Следователно по правилото на чл.280, ал.2 ГПК / ДВ бр.50/2015г./ въззивното решение по него подлежи на касационно обжалване. Произнасянето по установителния иск в случая има преюдициално значение за произнасянето по осъдителния иск. Доколкото с определението по чл.288 ГПК състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на СГС по обуславящия неоценяем иск, то следва да бъде проведено производство по реда на чл.288 ГПК и по отношение на касационната жалба срещу въззивното решение в частта по обусловения осъдителен иск независимо от неговата цена.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 701/22.12.2017г. по т.д. № 1599/2017г. на ВКС, II т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Е. С. срещу решение № 1842/21.03.2017г. по в.гр.д. № 9784/2016г. на СГС, ГО, III-Б с-в в частта за потвърждаване на решение от 15.07.2013г. по гр.д. № 10970/2012г. на СРС, ГО, 37 с-в за отхвърляне иска на Н. Е. С. против [фирма] с правно осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на разликата над 596,37 швейцарски франка до пълния предявен размер от 3500 швейцарски франка.
Връща делото на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: