О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр. София 09.04.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 05 април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 254 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата В. М. Д. против решение № 575/21.11.2011 г. по в. гр. дело № 736/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 863/04.05.2011 г. по гр.дело № 7781/2009 г. на Русенския районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижимия имот – офис кабинет № * с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], находящ се на третия етаж в бл. Б на Т.-а. с. – т. к.”Е.” [населено място], с площ от 48.26 кв.м. на стойност 44 400 лв., като съделителите се удовлетворят от цената съобразно правата им по решение № 497/25.03.2010 г. по настоящото дело. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на решението – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. следва ли въззивната инстанция/като инстанция по същество/ да изпълни задължението си по чл.235,ал.2 ГПК – да извърши самостоятелна преценка на събраните в производството по делото доказателства, да обсъди доводите на страните и да изложи свои фактически и правни констатации за релевантни за спора обстоятелства и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила-решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 169/30.03.2010 г. по т.д.№ 1031/2009 г. на ВКС II т.о., определение № 423/02.07.2010 г. по т.д.№ 144/2010 г. на ВКС II т.о., определение № 652/22.06.2009 г. по гр. дело № 4963/2008 г. на ВКС III г.о., 2 налице ли е нарушение на процесуалните правила за събиране и обсъждане на доказателствата по делото, когато въззивната инстанция е допуснала да остане неизяснен от фактическа страна релевантен за спора факт, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 237/19.02.2001 г. по гр.дело № 1521/2000 г. на ВКС V г.о., решение № 1488/08.11.99 г. по гр.дело № 814/99 г. на ВКС V г.о.
Ответниците по жалбата П. Л. М., чрез адв. К. Б. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба. Делбеният имот е офис кабинет № *с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], находящ се на третия етаж в бл. Б на Т.-а. с. – т. к.”Е.” [населено място], с площ от 48.26 кв.м.
Въззивният съд е приел, че процесния имот е допуснат до делба с влязло в сила решение № 497/25.03.2010 г. по гр.дело № 7781/2009 г. на Р. между съделителите и при делбени части – ? ид.част за П. Л. М. и ? ид.част за жалбоподателката В. М. Д.. Със същото решение е прието, че съсобствеността между съделителите е обикновена – произтича от разпоредителни сделки.
Относно поделяемостта на имота съдът е обсъдил представения инвестиционен проект, одобрен от гл.архитект на [община], съгласно разпоредбите на чл. 203 ЗУТ. Според проекта от движимия имот, предмет на делбата са обособени два обекта – офис № * със застроена площ от 13.68 кв.м. и офис № * със застроена площ 36.83 кв.м.. Според проекта и двата офиса имат естествено осветление и проветряване, чрез отваряеми прозоречни крила. Прието е, че според проекта офис *няма излаз към терасата, която се присъединява към офис *, че за достъп до офис * следва да се изгради врата към коридора. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че офис *няма собствен санитарен възел, а ще се обслужва от съществуващия общ санитарен възел, разположен на същия етаж. Според проекта е необходимо разделяне на ел.инсталацията, като към същия липсва електрическа част и част водоснабдяване и канализация. Прието е, че инвестиционния проект е изграден не на база одобрен екзекутив от 04.11.98 г, а на база съществуващо положение на място, за което няма екзекутивна документация. Съдът е приел, че преустройствата на имота касаещи офис * – изграждане на вход към коридора, разделяне на ел.инсталацията, промяна на фасадата, чрез покриване част от терасата, ползване на санитарен възел на етажа засягат общи части на сградата, като не е установено дали се засягат съществени и дали е необходимо за това съгласие на етажните собственици на осн.чл.186 ЗУТ. Съдът е съобразил и обстоятелството, че в инвестиционния проект липсва каква част от общите части на сградата притежава всеки от новообособените офиси.
Прието е, че стойността на необходимите преустройства е около 8.91% от стойността на имота, без в същата стойност да са включени тези свързани с ел.инсталация и В и К инсталация. С оглед на това съдът е приел, че стойността на необходимите преустройства е значителна. Прието е, че не следва да се възприема представения инвестиционен проект, тъй като разделянето на имота на два офиса ще създаде неудобства по-големи от обикновените. При тези съображения съдът е направил извода, че способа за извършване на делбата следва да е чрез изнасянето му на публична продан. Относно стойността на имота съдът е приел, че същата не се ползва със сила на пресъдено нещо и при извършване на публичната продан началната цена на имота се определя от съдебния изпълнител.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. За да е налице сочената хипотеза то правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ от 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Цитираните определения, постановени от състави на ВКС по чл.288 ГПК са извън обхвата на хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК – разрешен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд по втория въпрос, поставен в изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът, формулиран от жалбоподателката касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същият следва да се обсъжда само ако се допусне касационно обжалване, основание за което по настоящото дело не се установява.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата П. М. следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 575/21.11.2011 г. по в.гр.дело № 736/2011 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 303/10.01.2012 г., подадена от В. М. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.К. Х..
Осъжда В. М. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на П. Л. М. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: