О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 07.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 47/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Я. Х. от гр. С. срещу решение № 109 от 22.08.2008 г. по т. д. № 134/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-6 състав решение от 05.10.2007 г. по т. д. № 224/2007 г.
С първоинстанционното решение са отхвърлени изцяло предявените при условията на солидарност искове на касатора Р. Х. срещу ответниците П б. к. „Ц” АД, гр. С., С. „Б. ф. по баскетбол”, гр. С. и Т. Ф. Ф. от гр. С. искове: иск за сумата 23 040 лв. – обезщетение за причинени вреди от сключването на договор между ответника П б. к. „Ц” АД и ответника Т. Ф. Ф. и от картотекирането на Т. Ф. Ф. от ответника С ф. по баскетбол”, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 478.40 лв. – обезщетение за забава върху първата сума в размер на законната лихва.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли за отмяната му и за уважаване на предявените искове. Твърди, че въззивният съд е направил фактическите и правните си изводи по спора без да е обсъдил всички събрани по делото доказателства и заявените от страните доводи и възражения, както и че е нарушил правилата за издирване на действително приложимия материален закон и за действието му по време.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси – следва ли да се приложи нормативен акт /наредба/, приет при действието на вече отменена законова разпоредба и кой е актът с по-висша степен – наредба или правилник. Според касатора, посочените въпроси са решени в противоречие със съдебната практика и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация – П. б. к. „Ц” АД, С. „Б. ф. по баскетбол” и Т. Ф. Ф. – не заявяват становище по допустимостта на касационното обжалване. В писмен отговор от 20.12.2008 г. ответникът П. б. к. „Ц” АД е изложил само съображения по съществото на спора, като моли за отхвърляне на касационната жалба поради неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение по т. д. № 224/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав, въззивният съд е приел, че сключеният на 07.05.2003 г. договор за закупуване на трансферните права на ответника Т е нищожен, поради което същият не легитимира ищеца като носител на трансферните и състезателните права на ответника Т следователно незачитането на този договор от страна на тримата ответници не ангажира отговорността им за заплащане на обезщетение за вреди. Нищожността на процесния договор е обоснована с неспазване на предвидената в чл. 22, ал. 2 от Наредба № 3 от 18.06.1999 г. за статута на лицата, участващи в тренировъчната и спортно-състезателната дейност и за трансфер на състезателни права форма за сключване на този вид договори – писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписване в специалния регистър за трансферите при Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на ищеца, че приложим в случая е Правилникът за състезателните и трансферните права на Българската ф. по баскетбол от 2002 г., който не съдържа изискване за специална форма на договорите за трансфер, като е отчел противоречието му с Наредба № 3, явяваща се нормативен акт от по-висока степен.
С оглед мотивите на обжалваното решение, поставените от касатора материалноправни въпроси следва да бъдат определени като „съществени” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като начинът, по който същите са решени, е обусловил изхода на спора, а именно – отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Независимо от това, обаче, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, предвид липсата на допълнителните условия за това, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, недоказано и поради това неоснователно е твърдението, че атакуваното решение противоречи на трайната съдебна практика. Касаторът изобщо не се позовава на практика на Върховен касационен съд. Цитирана и приложена е само практика на Върховен административен съд, която обаче не следва да бъде обсъждана, тъй като, съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за допускане на касационното обжалване може да бъде единствено противоречието с практиката на Върховен касационен съд.
На второ място, не може да се приеме, че е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи, обаче, касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирането на правни норми, само по себе си, както и твърдението, че определен въпрос е решен в противоречие със закона и с трайната практика не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставените въпроси и приложението на тези норми. В настоящия случай касаторът е аргументирал наличието на посоченото основание с доводи, които са относими към основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, а не към допустимостта на касационното обжалване.
Освен това, следва да се има предвид, че нито в правната теория, нито в съдебната практика съществува съмнение по тълкуването и приложението на нормите на чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове, за които касаторът твърди, че са нарушени. Тези императивни по своя характер норми дават конкретен отговор и на поставените в случая въпроси за съотношението между нормативните актове, както и за тяхното действие.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 109 от 22.08.2008 г. по т. д. № 134/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: