П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр.София, 25.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева ч. гр.дело № 1721/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Л.С., чрез адв. И. Г., против Разпореждане от 13.01.2014 г., постановено чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК от съдията – докладчик при Софийски градски съд по гр.д. № 7755/2013 г., с което е върната касационната жалба на страната срещу въззивното решение по същото дело.
Касаторът излага съображения за неправилност – бил получил две съобщения, че въззивното решение е изготвено и може да го обжалва и касационната жалба е подадена в едномесечен срок, считано от дата на второто съобщение.
Отговор по реда на чл. 276 ГПК не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК, от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В случая, по делото има една връчено на 07.11.2013 г., чрез адв. И. Г., съобщение до В. Л.С., с което е уведомена, че въззивното решение е изготвено, какви са сроковете за обжалване и пред кой орган, като е получила и препис от съдебния акт.
С атакуваното разпореждане е върната касационната жалба на С., подадена на 17.12.2013 г., защото е пропуснат едномесечният срок по чл. 283 ГПК.
Съдебният акт, постановен от администриращият съд е правилен.
По силата на закона призовки и други книжа по делото могат да се връчват лично на страните, така и на техните процесуални представители.
Когато представителството се осъществява от адвокат, и по старата уредба на чл. 47, ал. 2 ГПК от 1952 г. /отм./, и при новия режим по чл. 51 ГПК от 2007 г., той не може и да откаже получаването на съобщението.
Представителят, по силата на упълномощителната сделка следва своевременно да уведоми доверителя си, като сроковете за изпълнение, текат от датата на първото редовно връчено съобщение, независимо дали, след това, страната е получила отново същото съобщение – чрез адвоката или на друг адрес.
Не се касае за погрешно указан срок от съда по смисъла на чл. 62, ал. 3 ГПК. Няма значение колко съобщения ще получи страната, щом те са редовно връчени и са с надлежни и точни указания, срокът за изпълнение започва да тече по правилата на чл. 60, и 62, ал. 1 и 2 ГПК, считано от датата на най-ранно полученото съобщение.
В заключение, частната жалба е неоснователна, така че обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 13.01.2014 г., постановено чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК от съдията докладчик при Софийски градски съд по гр.д. № 7755/2013 г.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: