2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 26.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1693 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Ц. Н. срещу определение № 120 от 6.02.2014 г., постановено по гр. д. № 672 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната и касационна жалба срещу въззивното определение от 10.12.2013 г. по ч.гр. д. № 16319 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за произнасяне по съществото на частната и касационна жалба.
Ответникът по жалбата [фирма] счита частната жалба за неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Н. Ц. Н. е обжалвала определение на въззивен съд за потвърждаване на разпореждане на първоинстанционен съд, с което е оставена без разглеждане молбата и за спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420 от ГПК. Съгласно ал.3 на същия член определението по искането за спиране на принудителното изпълнение може да се обжалва с частна жалба, следователно се касае за определение по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Тези определения подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. В такъв смисъл е т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В тази точка изрично е посочено, че определението по чл.250 от ГПК/отм./, което урежда спиране на изпълнението, образувано въз основа на несъдебно изпълнително основание, не подлежи на касационно обжалване. Същото разрешение важи и за определението по молба за спиране на изпълненето на основание разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК, която е аналогична на нормата на чл.250 от ГПК/отм./. Съгласно чл.86, ал.2 от Закона за съдебната власт/обн. В ДВ бр.59 от 22.07.1994 г., отм. ДВ, бр.64 от 7.08.2007 г./ това тълкувателно решение е задължително за съдилищата /ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно до евентуалната изрична отмяна на т.6 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК съдилищата са обвързани с даденото разрешение за недопустимост на касационното обжалване на определението по чл.420 от ГПК. Ето защо настоящата инстанция приема, че обжалваното определение, с което частната касационна жалба е оставена без разглеждане, а касационното производство е прекратено, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 120 от 6.02.2014 г., постановено по гр. д. № 672 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: