2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 24.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 59/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] против определение № 645 от 20.10.2010г. по ч. гр. д. № 375/2010 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 3180 от 06.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1272/2010 г. на Л. районен съд.
С първоинстанционния акт е отхвърлена подадената от дружеството-жалбоподател молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Г. Н. Г. от[населено място] за дължимите по договор за издаване на кредитна карта E. суми: 880.02 лв. – главница и 126.09 лв. – лихва за периода от 09.01.2006 г. до 19.12.2009 г.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК /в релевантната за случая, с оглед датата на подаване на частната касационна жалба, редакция преди изменението от ДВ, бр. 100 от 2010г. /, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като процесното заявление по чл. 417 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за суми, всяка от които е по-малка от посочената в закона, съответно: за сумите 880.02 лв. – главница и 126.09 лв. – мораторна лихва. Следователно, обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК /отм./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма],[населено място] против определение № 645 от 20.10.2010г. по ч. гр. д. № 375/2010 г. на Л. окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: