5
5
Определение по т. д. № 1036/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1036/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№231
София, 20.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1036 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 95/15.04. 2011 г. по в. гр. д. №207/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 207/23.11.2010 г. по гр. д. № 871/2010 г. на Районен съд, [населено място], с което е уважен предявеният от В. Д. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК, като е признато за установено, че касаторът [фирма] дължи на ищеца сумата 20 000 лв. по запис на заповед от 20.04.2010 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл. 281, т. 3, с искане за отмяната му и отхвърляне изцяло на исковите претенции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по значими за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, за необходимостта от изследване връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, за начина на доказване на връзката между менителничното правоотношение и каузалното и дали следва в договора, чието изпълнение се обезпечава, да има препратка към менителничното задължение и как следва да се преценява връзката между двете правоотношения, при условие, че страна по каузалната сделка е единият от съпрузите, а поемател по ефекта е другият съпруг.
Жалбоподателят счита, че по първия въпрос е налице основание за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а по останалите два въпроса са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представени са три решения на ВКС – решение № 1221/30.11.2000 г. по гр. д. № 1305/2000 г.; решение № 1414/29.10.2003 г. по гр. д. №2264/2002 г. и решение № 1231/11.05.2006 г. по т. д. № 530/2005 г. на ВКС.
Ответникът по касация в писмен отговор заявява становище за недопускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационното жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя първи правен въпрос, свързан с ”необходимостта да се изследва налице ли е връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение”, поддържаното допълнително основание за допускане на обжалване по т. 2 на чл. 280 ГПК не е доказано. По отношение на така поставения въпрос е налице формирана постоянна съдебна практика на ВКС не само по реда на отменения ГПК, но и по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Съгласно приетото в Решение № 149/25.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, І т. о., с иска по чл. 422 ГПК кредиторът следва да установи в исковото производство съществуването на вземането –пораждането на задължение, а длъжникът – ответник, че то е погасено.
Според решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. при направено в производството по чл. 422 ГПК от ответника – длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради което е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът погасяването му. След като ответникът е въвел своевременно възраженията си и по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК му е било указано кои факти се нуждаят от доказване и кой следва да ги установи, решаващият съд в обжалвания съдебен акт се е аргументирал защо счита, че посоченото от ответника лично възражение е останало недоказано.
При преценка на направеното от ответника защитно възражение за съществуване на каузално правоотношение и за неизпълнение на задължение именно по този договор, въззивният съд е изложил мотиви за недоказаност на твърдяните факти, които са съответни на визираната по-горе съдебна практика, която е задължителна за съдилищата.
Въпросът за необходимостта от изследване на правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект, е включен в предмета на спора и е намерил отговор в обжалваното съдебно решение.
Съобразно тези твърдения и възражения на страните в производството, въззивният съд е следвало да даде отговор на въпроса за връзката между каузалната и абстрактната сделка, каквито изводи се съдържат в обжалвания съдебен акт в унисон със съдебната практика.
Цитираните от жалбоподателя съдебни актове на ВКС от 2003 г. и 2009 г. дават разрешение на различни правни казуси, като в последния от тях е разгледан случай, при който каузалното отношение не съставлява договор за заем, а е свързано с уреждане на други търговски отношения между страните.
По поставения втори въпрос за това, по какъв начин следва да се докаже връзката между менителничното и каузалното правоотношение, не може да се приеме за доказана основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
В случая, видно от мотивите на решението, въззивният съд е извършил цялостна преценка на всички доказателства, относими към направеното от страната възражение за съществуване на каузално правоотношение, а как ответникът ще упражнява своите процесуални права в рамките на съдебното производство и дали е успял за установи релевантните за спора факти чрез доказването им – са все въпроси, свързани с конкретни процесуални норми по ГПК и подлежат на проверка по реда на чл. 281, т. 3 ГПК.
Като съвкупност от процесуални действия, доказването обхваща посочването, представянето, събирането и обсъждането на доказателствените средства, като правилата, които уреждат доказването, са съществени за правилността на решението.
Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска не са резултат от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Или доводите на касатора в тази насока, са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
Не е обосновано приложение на т. 3 на чл. 280 ГПК, доколкото не е налице, както водещото /общото/, така и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба. Но дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, то поставеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява такъв, който да допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
По отношение на третия поставен от жалбоподателя правен въпрос също не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1ГПК за достъп до касация. След като решаващият съд е приел, че не е доказано каузално правоотношение, ирелевантно е обсъждане качеството на страните по сделките, в това число съпрузи и пр.
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на изложени тези на ответника, и твърдения за разширяване предмета на графологичната експертиза от самия експерт, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
При този изход на съдебното производство, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази съдебна инстанция в размер на 360 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.06.2011 г. на адв. Т. Д..
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 95 /15.04. 2011 г. по в. гр. д. №207/2011 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА “Е. 91 Е.”, [населено място] да заплати на В. Д. Г., ЕГН [ЕГН], сумата 360 /триста и шестдесет / лв., разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: