3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№231
Гр.София, 31.03.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2856 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] бряг срещу решение № 306/30.11.2012г., постановено по т.д.№ 203/12г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 93/18.05.12г. по т.д.№ 128/11г. на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове по чл.694 ТЗ за признаване за установено несъществуването на вземане на кредитора, прието от синдика в производството по несъстоятелност, по договор за овърдрафт и кредит от 08.05.07г. за разликата от 8642.66 лв. до сумата от 9151.64 лв. и на вземане за лихви по същия договор за разликата от 17306.77 лв. до размер на 108063.27 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Третото лице – помагач [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 08.05.07г. между страните е сключен договор за комбиниран кредит – овърдрафт, по който задължението на дружеството в производство по несъстоятелност към 25.10.2010г. е в размер на 441357.34 лв. – главница и 108109.80 лв. – лихви, поради което е постановил, че не съществуват вземанията в приетите от синдика размери от 450000 лв. за главница и от 125416.57 лв. за лихви, като ги е намалил със сумите от 8642.66 лв., съответно – 17306.77 лв. В останалата част – за отхвърляне на отрицателните установителни искове е прието, че вземанията съществуват, а възражението за липса на качеството на кредитор на банката е счетено за неоснователно. С договор за цесия от 28.12.10г. [фирма] е прехвърлила на [фирма] /ново наименование [фирма]/ вземанията си за главница и лихви. Прехвърлянето е съобщено на длъжника на 21.06.2012г. Вземанията са предявени в производството по несъстоятелност на 14.01.2011г. от цедента – [фирма]. Решаващият състав е изложил съображения, че към датата на предявяване на вземанията цесията не е била съобщена на длъжника, поради което обстоятелството относно прехвърлянето им е ирелевантно.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е за обявяване на недействителността на договорите за особен залог и цесия по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Коментирана е съдебна практика по специалните отменителни искове по ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, поставеният с изложението към касационната жалба правен въпрос не е коментиран от въззивния съд предвид липсата на въведени възражения от длъжника в производство по несъстоятелност за недействителност на договора за цесия. Във въззивната жалба настоящият касатор се е позовал на липсата на качеството на кредитор по отношение на банката, но единствено доколкото вземането по договора за кредит е било прехвърлено към момента на предявяването и приемането му от синдика. На така заявения довод съставът на апелативния съд е отговорил в обжалваното решение. В този смисъл формулираният правен въпрос не е обуславящ за решаването на спора, поради което не е аргументирано приложното поле на допускане на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство не са претендирани и не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 306/30.11.2012г., постановено по т.д.№ 203/12г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.