О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 231/17.04.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 626 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 168/ 06.06.2014 г. по гр. д. № 223/ 2014 г. в частта, с която Окръжен съд – Ловеч като потвърждава първоинстанционното решение отхвърля иска за делба на поземлен имот с идентификатор № 73198. 509.116 по К. на [населено място], предявен от М. И. П. срещу П. И. В..
Недоволна от решението в тази част е М. И. П., която го обжалва с искане да бъде допуснато до касация по материалноправните въпроси: 1) Дали застроеният урегулиран поземлен имот (УПИ) е обща част или подлежи на делба, когато в него има повече от една сграда? и 2) Дали делимостта на застроения УПИ е обусловена не само от построените в него сгради от различни собственици или зависи от размерите, местоположението, местонахождението и други с оглед правилата на ЗУТ, свързани с тези характеристики на имотите, които обуславят неговата поделяемост? К. намира и двата въпроса за обуславящи изводите на въззивния съд, като твърди, че са в противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, на които се позовава. Оплакването по същество е, че във въззивното решение е приложен неправилно материалният закон (чл. 38, ал. 1 ЗС). Претендира разноски.
Ответникът по касация П. И. В. възразява по искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Според него решенията на ВКС по чл. 290 ГПК, на които касаторът се позовава, решават различни въпроси, а обжалваното съответства на тълкуването на чл. 38 ЗС, дадено в т. 2, „е” ППлВС № 2/ 04.05.1982 г. по гр. д. № 9/ 1981 г. Позовава се на други решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
С обжалваната част от решението е отхвърлен искът за делба на УПИ, застроен с пет сгради. Към етапа, до който е достигнало делбеното производство, гражданското дело няма парична оценка. Следователно касационната жалба е допустима, тъй като не попада в обхвата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Подадена е от легитимирана страна – ищцата, на която единствено принадлежи обжалваемият интерес (аргументът следва от релевираното възражение по този делбен иск, че застроеният УПИ е в забраната на чл. 38, ал. 1 ЗС). Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Поставените въпроси обуславят изводите на въззивния съд, но решенията по чл. 290 ГПК, на които касаторът се позовава, решават различни въпроси, а това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
Производството за делба е висящо само по иска за делба на УПИ. В. съд е приел, че по дарение всеки от съделителите притежава по 1/ 2 ид. части от процесния УПИ, но искът за неговата делба е неоснователен. УПИ е застроен с пет сгради: двуетажна – в режим на етажна собственост (касаторът притежава жилището на първия, а ответникът по касация – жилището на втория етаж), друга – в режим на суперфициарна собственост (касаторът и ответникът по касация притежават по един от двата гаража в тази сграда), а останалите три сгради – в режим на обикновена съсобственост (придобити от съделителите, страни във въззивното производство, по приращение). В. съд е обосновал забраната на чл. 38, ал. 3 ЗС с това, че към възникване на етажната собственост съделителите са съсобственици на процесния УПИ, той е застроен със сградата, в която всеки притежава по едно жилище и това поставя УПИ в режим на неделима обща част за съделителите-етажни собственици. С влезлите в сила части на първоинстанционното и на въззивното решение до делба при равни квоти са допуснати трите сгради, обект на обикновена съсобственост. Допълнителен аргумент за неоснователност на иска за делба на застроения УПИ въззивният съд е намерил в това, че иск за делба на някое от жилищата в сградата на етажната собственост не е предявяван, а това означава, че до делба не следва да се допуска прилежаща част от УПИ, върху която се намира двуетажната сграда.
Обуславящите изводи на въззивния съд по този делбен иск налагат извода, че и двата материално-правни въпроса обосновават обжалваното решение. Допълнителното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обаче липсва, защото са различни въпросите в решенията на ВКС по чл. 290 ГПК, на които се позовава касаторът.
В решение № 227/ 16.05.2011 г. по гр. д. № 316/ 2010 г. на ВКС, І-во ГО е даден положителен отговор на въпроса, може ли да се допусне и извърши делба на два съсобствени УПИ, единият от които застроен с жилище, собственост на единия съделител, а другият – с жилище, собственост на другия съделител. В настоящия казус застроеният УПИ е един.
В решение № 87/ 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/ 2010 г. на ВКС, ІІ-ро ГО е разгледан въпросът, може ли да се допусне и извърши делба на съсобствен УПИ, застроен с две постройки, едната собственост на съделител, другата – собственост на друг съделител, като останалите съделители не притежават самостоятелни обекти. Даденият положителен отговор е обоснован с това, че след като част от съсобствениците не притежават самостоятелни обекти в УПИ, вертикална или хоризонтална етажна собственост няма. Това изключва забраната на чл. 38, ал. 3 ЗС, но и хипотезата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, а това означава, че застроеният УПИ е допустим обект на делба. Обявено е, че поради промяна в правната уредба (чл. 58, ал. 1 ЗТСУ е отменен) са изгубили значение указанията по тълкуването на чл. 38, ал. 3 ЗС в т. 2, б. „в” ППлВС № 2/ 04.05.1982 г. по гр. д. № 9/ 1981 г. В същия смисъл е и решение № 380/ 15.10.2010 г. по гр. д. № 104/ 2010 г. ВКС, ІІ-ро ГО. В настоящия казус обаче всеки съсобственик притежава самостоятелни обекти в процесния УПИ (жилище и гараж). Жилищата са в сграда в режим на етажна собственост, възникнала към момент на съсобственост на УПИ. Това обосновава режима на чл. 38 ЗС и задължителните указания в т. 2, б. „е” ППлВС № 2/ 04.05.1982 г. по гр. д. № 9/ 1981 г, които въззивният съд е съобразил, като е отхвърлил иска за делба на процесния УПИ.
В решение № 270/ 20.06.2011 г. по гр. д. № 915/ 2010 г. ВКС, І-во ГО се приема, че когато се допуска делба на обект в етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се част от земята, върху която е построена сградата. Останалите решения на ВКС по чл. 290 ГПК, на които касаторът се позовава, обхващат сходни хипотези, в които до делба са допускани всички обекти в сгради вертикална или хоризонтална етажна собственост, включително със съсобствения между съделителите УПИ като принадлежност при отбелязване, че възможността по чл. 201 ЗУТ е осъществима във втората фаза на делбата. В настоящия случай сградата в режим на етажна собственост, както и самостоятелните жилища в нея са извън предмета на делбеното производство.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават разноските, извършени пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 168/ 06.06.2014 г. по гр. д. № 223/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.