О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. С. 10.06. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
П.: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдия Ц. Г. ч. гр. д. № 1469/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Д. Д., подадена от процесуалния му представител адв. П. Б. от АК – П., против определение № 571 от 15.02.2016 г., постановено по гр. д. № 532/2016 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С обжалваното по настоящото производство определение № 571/15.02.2016 г., постановено по гр. д. № 532/2016 г., Софийският апелативен съд, е потвърдил определение № 2254 от 23.11.2015г, по гр.д. № 9222/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, 2 брачен състав, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковете.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като ищецът не е от кръга на лицата с право да оспорват произхода на детето и припознаването, съгласно чл. 62 СК и съответно чл. 66 СК. Съдът е приел, че произходът от бащата може да бъде оспорен в определени срокове съответно от съпруга на майката, от майката и от детето. Право на иск за оспорване на произход от бащата не е предоставено на други лица. От друга страна, правото за предявяване на иск за оспорване на припознаването е предоставено на лимитативно изброени в чл. 66 СК лица – родителят, Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и прокурора, а ищецът не попада в кръга на посочените лица и не е процесуално легитимиран да предяви този иск. В. съд е приел, че липсва правен интерес от воденето на иск за нищожност на припознаването, тъй като невалидното припознаване не сочи ищеца за баща и такъв иск е недопустим – в СК не е предвиден иск за обявяване на нищожност на припознаването или оспорване на припознаване поради несъвпадане на кръвния произход. САС сочи също така, че позоваването от страна на жалбоподателя на международни правни норми е неправилно, тъй като правната регламентация на произхода е въпрос на вътрешно законодателство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор излага твърдения за нищожност и недопустимост на обжалваното определение, а като основания за допускане на касационното обжалване сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Излага съображения, че тезата на въззивния съд за липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск противоречи на тезата на ВКС, залегнала в мотивите на определението от 05.02.2015г. по ч.гр.д. № 7104/14г. ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава с доводи за противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека по делото Р. срещу Полша, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновава с доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното определение, защото без никакви мотиви съдът е възприел тезата, че принципът за стабилност на произхода доминира над принципа за биологичната реалност. Счита, че въпросът за конкуренцията между тези два принципа е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС намира, че няма вероятност обжалваното решение да е нищожно или процесуално недопустимо, за да се допусне касационно обжалване съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС за проверка на валидността и допустимостта му. Съдебният акт е постановен от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в предписаната от закона форма, подписан е от постановилите го съдии, произнасянето на съда е по предмета на делото.
Частният жалбоподател не е формулирал ясно правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно същото ТР материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Независимо от това ВКС намира за необходимо да обсъди твърдяното противоречие на въззивното решение с посоченото по-горе определение. С определението по ч.гр.д. № 7104/14г. ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявен отрицателен установителен иск, че припозналият детето /съпруг на майката/ не е баща на детето. Определението е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, но с него Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване по въпроса, конкретизиран от съдебния състав: „Дали липсата на правна възможност според българското право за претендиращия, че е баща на детето да оспори директно пред съда установения чрез припознаване от съпруга на майката произход на детето, може да се определи като непропорционална и незаконна намеса на държавата в правото на зачитане на личен и семеен живот на претендиращия че е баща на детето, предопределяща нарушение на чл. 8 от Е.“. С цитираното определение на ВКС не се разрешава въпросът за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, а само са преценени основанията за допускане до касация по чл. 274, ал. 3, вр.чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, определение № 81 от 05.02.2015 г. по ч.гр.д. № 7104/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., не съставлява задължителна съдебна практика и с него не може да се обоснове допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По втория въпрос касаторът твърди, че е налице противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека по делото Р. срещу Полша, в което е възприето, че приоритет трябва да се даде на принципа на биологичната реалност и да се даде възможност на твърдящия, че е биологичен баща да докаже твърдението си, да развали установения мним произход на биологичното си дете и да бъде вписан като баща на това дете. Освен това счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като въпросът относно приоритета на принципа за стабилност на произхода или на принципа за биологичната реалност не е предмет на мотивите на въззивния съд. Независимо от това, тъй като предявеният иск засяга интересите на малолетно дете, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да изложи следното:
Нито Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, нито практиката на Европейския съд по правата на човека /Е./ възлагат задължение на държавите непременно да се позволи на биологичния баща да оспори статута на признатия от правото баща. Сравнително правното проучване показва, че няма общо виждане върху това, дали може и при какви условия биологичният баща трябва да има възможност да упражни процедурно правото си на оспорване на законоустановената презумпция за бащинство. В някои от държавите, подписали Конвенцията, вътрешното законодателство позволява оспорване на презумпцията за бащинство от биологичния баща, в други страни това е допустимо само при отсъствие на социални и семейни отношения между законния баща и детето, в трети тази възможност е предоставена на публични органи /прокуратурата/, които могат да действат по инициатива на биологичния баща, а някои страни са изключили биологични баща от кръга на лицата, имащи право да оспорват законоустановената презумпция за бащинство. Предвид изложеното, липсата на съгласие по този въпрос и широката свобода на преценка на държавите по въпроси на правния статус, Е. приема /напр. A. v. G./, че решението дали биологичният баща трябва да може да оспори бащинството при условията на конкретния случай, попада в свободната преценка на държавата. Преценката кое е в най-добрия интерес на детето е от доминираща важност във всеки конкретен случай, като в зависимост от естеството и сериозността, най-добрият интерес на детето може да надделее над този на родителите.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 571/15.02.2016 г., постановено по гр. д. № 532/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
П.:
Членове: