О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 02.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 733 /2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. В. Д. и В. В. Д., чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., срещу определение № 5734 от 18.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 945/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено протоколно определение № 5098 от 20.09.2018 г. на Районен съд – Разлог, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 194/2016 г. поради недопустимост на предявените искове.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговото касиране и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първата инстанция. Изразява се несъгласие с изразеното от съда становище за липса на правен интерес у ищците да претендират прогласяване нищожност на процесния договор за покупко-продажба за недвижим имот. Частните касатори, чрез процесуалния си пълномощник, твърдят, че за тях е налице правен интерес от запазване на имота в патримониума на първия ответник – „ДВД Шепърд” ЕООД, тъй като са наследници на едноличния собственик на капитала на ТД и разпродаването на имуществото на дружеството пряко засяга правото им на ликвидационен дял, съответно те ще останат с неудовлетворени права заради умишлените действия на другия наследник – техен брат В. Д., който е управител на ЕТД.
В изпълнение на дадените от ОС-Благоевград указания, по делото е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с искане за допускане на касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото са постъпили писмени отговори от „ДВД Шепърд” ЕООД и от К. К. К., чрез техните процесуални пълномощници. Изразени са становища за липса на основание за достъп до касация, а по същество за правилност на обжалваното определение, с искания за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. Поради това се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното определение, въззивният съдебен състав на Окръжен съд – Благоевград е възприел изцяло становището на първата инстанция за недопустимост на предявените искове по чл.26 ЗЗД /уточнени в хода на първоинстанционното производство/ за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между двамата ответници по н.а. № 41, том І, дело 41 от 2014 г. на нотариус М. К..
За да постанови този резултат, решаващият съд е съобразил следното: Ищците, като трети лица за сделката, претендират прогласяването й за нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради симулативност, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, като наличието на правен интерес от предявените искове е обоснован с правата на ищците на ликвидационен дял по чл.125, ал.3 ТЗ /съобразно счетоводния баланс на ответното дружество към 30.07.2012 г. – края на месеца, в който е открито наследството/ и реализирането на правата им на кредитори на дружеството след връщане на имота в патримониума на дружеството; Данните за висящност на друго гр.дело, имащо за предмет иск по чл.135 ЗЗД по отношение на същата сделка, по който ред ищците могат да реализират претендираните от тях права.
За правилно е счетено изразеното от първата инстанция разбиране за недопустимост на предявените искове с оглед датата на сделката – 06.03.2014 г. и датата, към която за ищците биха се породили съответните субективни материални права на ликвидационен дял според счетоводния баланс на ответното дружество към 30.07.2012 г.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт.
Съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в задължение на касатора е вменено посочването на правен въпрос, от значение за формиране решаващата правна воля на съда. Рамките, в които ВКС е длъжен да проведе производство по селекция на жалбите, се определят именно от формулирания правен въпрос, като общо основание за достъп до касация. Извън правомощията на ВКС е да извежда правния въпрос от твърденията и от оплакванията в жалбата. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се дължи произнасяне по сочените допълнителни селективни предпоставки.
В случая, независимо от указанията на администриращия частната касационна жалба съд, в допълнително постъпилото по делото изложение липсва формулиран въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.Развити са единствено доводи за неправилност на въззивното определение, преповтарящи тези, съдържащи се в частната касационна жалба. Поради това и съобразно задължителните за съдилищата постановки в цитирания акт на нормативно тълкуване, искането за допускане на касационно обжалване подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, на ответниците по частната касационна жалба следва да се присъдят разноски в размер на по 500 лв., съобразно представените договори за правна защита и съдействие, имащи характер и на разписки за плащане на съответните договорени адвокатски възнаграждения.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5734 от 18.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 945/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА М. В. Д. и В. В. Д., чрез тяхната майка и законен представител И. П. А., да заплатят разноски за настоящото производство на „ДВД Шепърд” ЕООД – 500 /петстотин/ лв. и на К. К. К. – 500 /петстотин/лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: