О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.231
София..27.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1136/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „Р”, чрез процесуалните му пълномощници, срещу решение № 1087/27.07.2009 г. по т.д. № 2649/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което след отмяна на решението на Софийския градски съд, Търговска колегия, VІ-4 състав, постановено на 23.06.2008 г. по т.д № 1672/2007 г., е обявен за окончателен сключения на 13.09.2003 г. между „У” А. , гр. С. и ЕТ”Р” предварителен договор за покупко-продажба на оборудване, представляващо 50 броя хладилни витрини ОРХS за цена 21 272.93 евро, като дружеството е осъдено да предаде на едноличния търговец хладилните витрини/с посочени серийни номера/, а Е. е осъден да заплати цената на оборудването.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон –чл.9 и чл.19 ЗЗД и на съдопроизводствените правила, относими към решаващата правораздавателна дейност на инстанцията по същество. Твърди се, че съдът не е преценил липсата на реално изпълнение задължението на продавача за предаване на оборудването, съгласно постигнатите в споразумението договорености, предвид на което са направени и неправилни правни изводи за неизпълнено задължение за заплащане на уговорената цена. Поддържат се и доводи за неправилност на извода на апелативния съд за едновременност на изпълнение на насрещните задължения по предварителния договор.
В изложението на основанията за допускане касационно обжалване на решението, касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос – относно стойността на хладилните витрини и по процесуалноправен въпрос – относно тълкуване действителната воля на страните по предварителния договор. Твърди, че е налице противоречиво разрешаване на въпросите, предвид постановените по делото решения на СГС и на САС, квалифицирано в изложението по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това касаторът поддържа и, че спорът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийски апелативен съд решение е прието, че между страните е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на 50 броя хладилни витрини, индивидуализирани в договор за лизинг № 158/11.09.2006 г. по който лизингодател е продавача, а лизингополучател е трето за спора лице „Ъ”ЕООД. Цената на движимите вещи, предмет на предварителния договор, е определена на база остатъчната лизингова стойност, съгласно чл.6 от споразумението между страните, като е възприета изслушаната пред първата инстанция икономическа експертиза. Прието е, че правото на продавача да поиска от купувача да закупи оборудването е обусловено от забава на плащането на лизингова вноска от страна на лизингополучателя с повече от 20 дни, което съставлява отлагателно условие на договора, предмет на делото. След като ищцовото дружество – продавач е предприело действия за сключване на окончателен договор, в тежест на ответния Е. е било да извърши демонтажа на оборудването и физическото му вдигане/ чл.4 от предварителния договор/. Преценявайки съдържанието на договора, решаващият състав е изразил становище, че изземването на вещите от лизингополучателя и предаването им на купувача е следвало да се извърши едновременно и с участието на двете страни по предварителния договор и тъй като ответникът не е отговорил на изпратените му нотариални покани, фактически е отказал да даде на ищеца необходимото съдействие. По тези съображения е направен извод за надлежното съществуване на преобразуващо право за ищеца да иска сключването на окончателен договор, при приложение на чл.297, ал.1 ГПК/отм./ – за предаване на оборудването, а на основание чл.200, ал.2 ЗЗД въззивният съд е осъдил Е. – купувач да заплати продажната цена в размер на 21 272.94 евро.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
За да е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото е необходимо да е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а наред с нея и някоя от допълнителните предпоставки на т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, формулираните от касатора правни въпроси относно цената на вещите, предмет на договора и относно тълкуването на договорните клаузи са от значение за правилността на обжалваното решение. При упражняване на правомощията си в производството по чл.288 ГПК, касационният съд не може да преценява законосъобразността на изводите по предмета на спора в обжалваното решение. В тази насока са и задължителните указания в акт на нормативно тълкуване – Тълкувателно решение № 1/2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за достъп до касационен контрол, то не е доказана допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Противоречивите решения на първата и въззивна инстанция, не попадат в понятието „практика на съдилищата”, тъй като става въпрос за инстанционно разглеждане на делото, а разрешенията на съответните правни въпроси не са обективирани във влезли в сила актове на съдилищата. В този смисъл е и задължителното тълкуване в т.3 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до твърдението на касатора, че разглеждането на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, то не е мотивирано, а от друга страна не може да се счете, че е доказана тази допълнителна предпоставка. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение да е от значение за изхода на делото и разглеждането му да допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. По приложимите при тълкуването на договорите критерии е налице единна съдебна практика, а законовата разпоредба на чл.20 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са относими изцяло към основанията за касационно обжалване и е недопустимо разглеждането им в стадия по селектиране на касационните жалби.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1087/27.07.2009 г. по т.д. № 2649/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: