1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№232
С., 10.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 3405 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. М. против определение № 112 от 5.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1500 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане касационни жалби вх. № 5077 от 6.12.2012 г. и вх. № 5078 от 6.12.2012 г. на В. С. М. срещу въззивно решение № 152 от 22.10.2012 г. на Окръжен съд-Амбол по гр.д. № 193/2012 г. и е прекратено касацонното производство.
В жалбата се поддържа, че неправилно съдебният състав е възприел цена на иска, прилагайки нормата на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм., относима само към начина на определяне на държавна такса, вместо нормата на чл.69, ал.1, т.2 от действащия ГПК, по чиито правила протича касационното производство, като меродавната данъчна оценка е тази към момента на подаване на касационната жалба.
Ответниците по частната жалба Д. Г. М., С. Н. А. и Л. Н. Х. считат, че същата е неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е изложил съображения, че цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена и се посочва от ищеца с исковата молба, като размерът на цената на иска, предявен при действието на отменения ГПК, е * от данъчната оценка върху процесния имот, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. По делото е приложено удостоверение за данъчна оценка № 2148 от 23.06.1999 г. (л. 15 от първоинстанционното дело) за процесната земя в размер на 14 444 300 неденоминирани лева или 14 444, 30 лв., съгласно Закон за деноминация на лева, обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 5.07.1999 г. Следователно цената на исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС е 3611,08 лв., а цената на иска по чл. 59 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване е 600 лв. При обективно съединение на искове, следва да се приеме, че меродавна е цената на всеки иск поотделно, поради което е прието, че в конкретния случай, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лв., определен в чл.280, ал. 2 ГПК и касационните жалби са недопустими.
Атакуваното определение е правилно. Цената на иска се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването му. Съдебното производство е образувано на 7.10.1999 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство, дори и когато същите се развиват след отмяна на влязло в сила решение, се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. По така определената цена на иска, доколкото не е променяна при условията на чл.116 ГПК-отм. се преценява и допустимостта на касационното обжалване с оглед критерия по чл.280, ал.2 ГПК. В случая цената на всеки от предявените при условията на обективно и пасивно субективно съединяване искове се определя според правилото на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ в размер на ? от данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на спора по предявените вещни искове. Спорове за цената на исковете в срока по чл.56, ал.1 ГПК /отм./ по делото не са повдигани. След като цената на всеки от съединените искове е под определения в чл.280, ал.2 ГПК и правилно съставът на ВКС е констатирал, че въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и касационната жалба е процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 112 от 5.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1500 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: