О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 19.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5087/2014 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.307 ГПК.
С определение №381/09.12.2014 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№7/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне на ОСГТК – решение №7/2013 г. от 31.7.2017 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
При разглеждане на депозираната от Я. Д. А. и Н. Д. А., и двамата от Д., област Х., молба за отмяна, вх.№7525/22.7.2014 г., съдът констатира, че като основание за отмяна е посочена правната норма на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, която предвижда отмяна „когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено“.
Съгласно т.10 от решение №3/2014 г. от 31.7.2017 г. по т.д.№7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС и разясненията към нея молбата за отмяна трябва да съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК.
В процесната молба за отмяна молителите сочат по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, че „ С приетото за разглеждане с разпореждане от 18.9.2013 г. на председателя на ВКС, по искане на Омбудсмана на Република България за приемане та тълкувателно решение по конкретния въпрос и произнасяне на съда от 30.6.2014 г., на практика е отхвърлена практиката на съдилищата, които се произнасят по подобни казуси само на основание, че има присъда, която попада за разглеждане по този закон, без да се изследва връзката, времето на придобиване на имуществото и извършването на конкретното наказателно деяние, поради което е налице основание за отмяна на влязло в сила решение, като за това са изпълнени изискванията на законодателя.“.
Обстоятелството, на което молителите се позовават е във връзка с постановеното тълкувателно решение №7/2013 от 30.6.2014 г. по тълк.д.№7/2013 г. по описа на ВКС ОСГК.
Съгласно т.1 от решение №7/2013 г. от 31.7.2017 г. по тълк.д.№7/2013 г. на ВКС ОСГТК „Последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение“.
Поради това молбата за отмяна се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230 ГПК, Върховният касационен съд, ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№5087/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о./сега на IV г.о./
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от Я. Д. А. и Н. Д. А., и двамата от Д., област Х., молба за отмяна, вх.№7525/22.7.2014 г., на влязлото в сила въззивно решение №504/07.11.2011 г. по гр.д.№1184/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщенията пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: