3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№232
София, 04.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2891/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат А. С., срещу решение № 1903 от 30.04.2014 г. по в.гр.д. № 281/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 321 от 27.01.2014 г по гр.д. № 564/2012 г. на Районен съд – Разлог.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилно приложение на чл.247, ал.3 ГПК, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. К. твърди, че процедурата по чл.247, ал.2 ГПК не изключва провеждането на открито заседание и съдът е длъжен да даде възможност на страните както за изразяване на становище по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, така и за изслушване в открито заседание.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „за критериите за насрочване на открито съдебно заседание в случаите по чл.247 ГПК”.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 868 от 26.02.12013 г. по гр.д. № 564/2012 г. на Районен съд – Разлог като вместо отразеното в решението наименование на ответника по насрещния иск – „Дезинтегратор ІІ” О. де се чете [фирма], въззивният съд е приел, че по насрещния иск, предявен от „Римска баня ІІ” О. ответник е единствено [фирма], с посоченото в решението ЕИК и е формирана воля на първата инстанция за уважаване на насрещния иск именно срещу това дружество. Счетено е, че допуснатата от първоинстанционния съд грешка при изписване на фирмата на ответника по насрещния иск съставлява очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК и правилно е отстранена по този ред.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на процедурата по разглеждане на постъпилата молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Позовавайки се на чл.247, ал.3 ГПК и на естеството на допуснатата грешка – неточно изписване на една цифра от фирмата на дружеството, решаващият състав е направил извод, че е липсвала необходимост от насрочване на открито съдебно заседание. Според въззивния съд, първата инстанция правилно се е произнесла в закрито заседание, след изпращане на препис от молбата на ищеца по насрещния иск на [фирма] и му е дадена възможност за отговор в едноседмичен срок. Констатирано е, че дружеството – ответник по молбата по чл.247 ГПК не се е възползвало от възможността да изложи становище, но неговото право на защита не е накърнено.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговаря на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касационно обжалване, разрешеният от въззивната инстанция правен въпрос следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение. Съобразявайки тези постановки, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос, свързан с преценката на съда дали да се произнесе по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в закрито заседание или да призове страните в открито заседание, е относим изцяло към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт. В мотивите към въззивното решение са изтъкнати съображения, че с оглед вида на допуснатата грешка от първата инстанция не се е налагало молбата по чл.247 ГПК да се разглежда в открито заседание нито с оглед правилното произнасяне по искането, нито с оглед защитата на страните. Констатирано е, че правото на защита на ответника по молбата не е нарушено, предвид редовното връчване на препис от молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и дадената процесуална възможност за изразяване на писмено становище по искането, от която ТД [фирма] не се е възползвало.
От друга страна, предвидената в чл.247, ал.3 ГПК възможност на съда да се произнесе в закрито заседание, а само по преценка на съда да се насрочи открито заседание, макар и да е въведена с приемането на новия ГПК, не е неясна и не създава проблеми в практиката по приложението на посочената разпоредба. Преценката е изцяло в правомощията на съда и тя е в зависимост от конкретните данни по всяко дело, по което следва да се поправи /по инициатива на съда, или по инициатива на някоя от страните/ допусната очевидна фактическа грешка, при спазване на предвидената в ГПК процедура, осигуряваща правото на защита на страните в това производство. В този смисъл е и определение № 81 от 26.02.2010 г. по ч.гр.д. № 57/2010 г., ІІ г.о. на ВКС.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1903 от 30.04.2014 г. по в.гр.д. № 281/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: