О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 232/19.05.2015
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2210 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Л. Г. М. длъжник по заповед за изпълнение от 19.11.2009 г. по ч. гр. д. № 13267/ 2009 г. на СРС, обжалва определението от 19.01.2015 г. по ч. гр. д. № 296/ 2015 г. на СГС, с което въззивната инстанция е оставила без разглеждане като просрочено искането да приеме възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
З. [фирма] не възразява по частната жалба.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват. Предпоставките са две: обща (длъжникът да е спазил 1-месечния срок) и допълнителна (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т. т. 1 – 4 ГПК). Съответно въззивният няма задължение да приеме възражението на длъжника и съответно да приложи останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК, когато намери за изключена едната. За наличието и на двете (срок и основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 – 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането. С определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд отрича правото на длъжника да приеме неговото възражение срещу заповедта за изпълнение или с определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд приема възражението на длъжника, като съобразява дали позитивния акт поражда и останалите последици, предвидени в чл. 423, ал. 3 ГПК.
Обжалваното определение подлежи на отмяна от касационната инстанция, защото е постановено в нарушение на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК. Настоящият състав приема за изключена възможността за самостоятелен (предварителен) акт по допустимостта на искането до въззивният съд да приеме възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 955/ 19.01.2015 г. по ч. гр. д. № 296/ 2015 г. на СГС.
ВРЪЩА делото на въззивният съд, който е длъжен по същество да реши въпроса за правото по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.