О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
[населено място], 17.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 585 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай Ти К.“ Г. срещу определение № 306/12.12.2017г. по т.д. № 22852/2017г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение № 2110/03.11.2015г. по т.д. № 4662/2014г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Иска се отмяна на същото и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е депозирал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество.
С обжалваното определение друг състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима. Подаденият сигнал от молителя за извършване на проверка за наличието на престъпление е по същество изявление, а не факт от обективната действителност, който да може да се прецени като „ново обстоятелство“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК със самостоятелни, ако би бил доказан, последици за правния спор. Не представлява и „ново писмено доказателство“ по смисъла на същата разпоредба. В случай, че посочването на сигнала се приеме за конкретно и надлежно твърдение по основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, след като самият сигнал е бил обективиран като документ на 28.02.2017г., то молбата за отмяна на това основание е просрочена съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК. В хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, за да е допустима молбата за отмяна е необходимо влязла в сила присъда за документно престъпление или решение за установяване на същото в случаите по чл.124, ал.5 ГПК, каквито не се сочат от молителя. Останалите доводи по молбата за отмяна са преценени като доводи относно неправилността на въззивното решение, които не кореспондират с основанията по чл.303 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Според разясненията в т.10 от ТР № 7/2014г. по тълк.д. № 4/2017г. на ОСГТК задължение на страната, която подава молба за отмяна, е да изложи точно и мотивирано основанията за отмяна, т.е. да наведе твърдения за факти, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК е въпрос по редовността на молбата за отмяна и е в правомощията на ВКС. В случай, че съдът констатира, че в молбата за отмяна не се съдържа ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, ВКС следва да укаже на страната тази нередовност, като й даде срок за нейното отстраняване. Ако в рамките на представения срок нередовността не бъде отстранена, молбата се оставя без разглеждане.
Видно от молбата за отмяна и постъпилото уточнение на последната, след дадени указания за отстраняване на нередовност по молбата, „Ай Ти К.“ Г. навежда твърдения, че ново обстоятелство и ново писмено доказателство по отношение на влязлото в сила решение № 2110/03.11.2015г. по т.д. № 4662/2014г. на Софийски апелативен съд се явява подаден от страната сигнал до Софийска районна прокуратура, който касае истинността на представено и прието по делото доказателство – споразумение за прихващане подписано между „Е.“АГ / цедент по договор за цесия с цесионер „Ай Ти К.“ Г./ и [фирма]. Молителят счита, че това споразумение е неистински документ, като положеният за представляващ „Е.“АГ подпис не принадлежи на посочения представител.
Така наведените твърдения не очертават нито една от хипотезите на чл.303 ГПК, вкл. и поддържаните от частния жалбоподател по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, сочено от молителя, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Това твърдение на страната следва да бъде подкрепено с писмени доказателства. Цитираната разпоредба има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Позоваването от молителя на подаден от него сигнал до прокуратурата, при това от датата следваща момента на приключване на устните състезания по в.т.д. № 4662/2014г. на САС, не удовлетворява изискването за конкретно и надлежно твърдение за наличие на соченото основание за отмяна. Сигналът представлява изявление на самия молител относно определени факти, т.е не може да се отъждествява със самите факти. Следователно като документ в аспекта на доказателство не се отнася до „ново обстоятелство“, което има предвид чл.303, ал.1, т.1 ГПК. От друга страна сигналът е от 28.02.2017г., т.е. към датата на подаване на молбата за отмяна – 06.06.2017г. преклузивният срок по чл.305, ал., т.1 ГПК е изтекъл.
Не се удовлетворява от формална страна и изискването за обосноваване на основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, което молителят поддържа. В тази връзка той единствено формулира твърдение, че е налице престъпно обстоятелство по отношение на доказателство, въз основа на което е постановено влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна иска. Последователна е практиката на ВКС, че „надлежен съдебен ред“ по смисъла на цитираната разпоредба е установяването на неистинността на документ с влязла в сила присъда или със съдебно решение в хипотезите на чл.124 , ал.5 ГПК. В случая молителят не навежда твърдение въобще да е постановен такъв съдебен акт.
В останалата част с молбата за отмяна са релевирани доводи за касационни оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения / във връзка с обсъждане на доводи и доказателства, отказ да бъдат допуснати доказателства, поискани с въззивната жалба/. Същите доводи не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК, поради което и в тази й част молбата за отмяна следва да се прецени като недопустима.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 306/12.12.2017г. по т.д. № 22852/2017г. на ВКС, I т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: