О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София, 08.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 72 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-д въззивен състав, постановено на 20.05.2009г. по гр.д. № 1939/2007г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, 48 състав по гр.д. № 215/2003г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС досежно част от имот пл. № 1* нанесен в кадастрален лист 296 с площ 885 кв.м. и вместо това е признато за установено по отношение на З. п. к. „П”, че В. М. Д., М. В. М., Л. С. П. , Д. Т. М., Г. Х. П. и С. П. Д. са собственици на част от имот пл. № 1* нанесена в кадастрален лист № 296 с площ 885 кв.м., означена между буквите БВГДЕЖЛМОБ по скицата на вещото лице към заключението от 21.04.2005г., което е неразделна част от решението и на основание чл. 108 ЗС е осъдена кооперацията да предаде на посочените лица владението на описаната част от имота. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят З. п. к. „П” гр. С., чрез пълномощника си адв. В, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че изводите на съда досежно основателността на иска не почиват на събраните доказателства. Съдът не е отчел, че имотът застроен със сгради и зает със съоръжения, т.е. осъществени са мероприятия по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване собствеността на ищците в реални граници. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали извършеното мероприятие представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата са депозирали писмен отговор, в който изтъкват, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като няма противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд относно част от имота с площ 885 кв.м., Софийски градски съд е приел, че на ищците като наследници на М. С. Й. е възстановено правото на собственост върху нива от 1305 кв.м. в местн. „П” по силата на съдебно решение, с което е отменен отказът на Поземлената комисия. Имотът е очертан в скицата на вещото лице по делото и тя замества скицата по чл. 18ж ППЗСПЗЗ и индивидуализира имота. Този имот попада в терен с площ 11 133 кв.м., за който е съставен акт за държавна собственост по чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ и чл. 45а ППЗСПЗЗ през 1998г., а намиращата се върху земята оранжерия с обща площ 4 944 кв.м. е продадена на ответната к. с нотариален акт от 14.07.2000г. Въз основа на данните от техническа експертиза съдът е установил, че 885 кв.м. от имота, възстановен на ищците, заснет като имот пл. № 1* от кад.л. № 2* се ползва от ответната к. , като част от оранжерия. Отново въз основа на констатациите на вещото лице съдът е посочил, че тази част от имота – кв.м. е заета както следва: 98 кв.м. с празен метален навес с покрив от начупени пластмасови профили, 85 кв.м. с бетонова настилка – напукана и деформирана, 226 кв.м. са зелена площ, 368 кв.м. са разорана нива и 108 кв.м. са празно място. На северната граница на имота има част от канализация с каменинови тръби и кабел ВН. Вещото лице е посочило, че имотът е извън регулация и затова няма предвиждания за регулация. При тези данни съдът е счел, че не е изпълнена хипотезата на чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ за придобиване на имота от ответника, тъй като върху спорната част от имота не са налице сгради, съоръжения или мероприятия, които са пречка за възстановяване на собствеността съгласно чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. При преценка на състоянието на имота съдът се е позовал на §1в, ал.1,т.2 и ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
С оглед на поддържаното в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване може да се приеме, че материалноправният въпрос, по който се е произнесъл съда и който е от значение за изхода на спора, е този дали намиращите се в имота сгради и съоръжения съставляват такова мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което препятства възстановяването на собствеността. Поддържат се хипотезите на т.1 и т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, като са посочени две решения на Върховния касационен съд, постановени по отменения ГПК. С оглед на това следва да се отрече наличието на предпоставката по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като тя визира само т.нар. задължителна практика на Върховния касационен съд, въплътена в постановления, тълкувателни решения и решения по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид представените две решения следва да се обсъди основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК като се извърши преценка дали е налице противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. Решение № 1* от 30.12.2008г. по гр.д. № 3641/2007г. на ІІІ г.о. на ВКС разглежда идентична претенция, но при различна фактическа обстановка. Видно от решението, че в спорния имот има изграден метален навес на 230 кв.м., асфалтова площадка на 625 кв.м., служеща за обслужване на складове и сгради, както и е изградена канализационна шахта. С оглед на тези сгради и съоръжения съдът е счел, че имотът е променил предназначението си и като застроен терен е изключен от възстановяване.
Различна е и фактическата обстановка в Решение № 1* от 30.12.2008г. по гр.д. № 4815/2007г. на І г.о. на ВКС. Спорният имот от 256 кв.м. е зает с две бунгала, асфалтирана площ, плочници, подпорна стена, водопровод, електрозахранване, алейно осветление, озеленяване. Тук отново съдът е счел, че проведените мероприятия са променили предназначението на имота и той е загубил качеството си на земеделска земя, поради което не може да бъде възстановена собствеността на бившите собственици в стари или нови реални граници.
При така илюстрираната практика не може да се счита, че е налице противоречие с обжалваното решение. Преценката дали имотът е застроен или върху него са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността съгласно чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, се извършва от съда във всеки конкретен случай при съобразяване с намиращите се в имота сгради, съоръжения и инсталации, т.е. тази преценка е обусловена от специфичния вид и състояние на имота. Поради това не съществува общ и единен критерий за решаване на такъв спор и съответно не може да има противоречиво разрешаване на този въпрос по различни дела поради различието във фактическите обстоятелства. В обжалваното решение съдът е достигнал до извод, че възстановяване на собствеността е възможно като е изследвал подробно състоянието на имота и е приел, че празният метален навес, който е в неподдържано състояние и напуканата бетонова настилка не са строителни дейности, нито съоръжения, така както са определени в § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правилността на този извод би могла да се проверява от касационната инстанция само в производство по чл. 290 ГПК, при условие, че са налице някои от предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното след като не се установяват сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав, постановено на 20.05.2009г. по гр.д. № 1* по описа за 2007г. по касационната жалба на З. п. к. „П”, гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: