О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 27.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1047/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ф. , гр. С. срещу решение № 798 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 1147/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, І-5 състав решение № 80 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 3268/2006 г. и са отхвърлени предявените от касатора срещу А. Б. Б. от гр. С. искове: иск по чл. 91, ал. 1 от Закона за застраховането /отм./ за сумата 10 228.33 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 372.55 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че не е доказан фактът на плащане на обезщетението по чл. 88, ал. 1 ЗЗ /отм./, като счита, че въззивният съд не е съобразил представените в тази връзка безспорни писмени доказателства – два броя авизо по платежни нареждания от 02.07.2003г. за плащане на сумите, присъдени на пострадалото при процесното пътнотранспортно произшествие лице с решение от 09.07.2002 г. по гр. д. № 7802/2001 г. на СРС, 69 състав и решение от 15.05.2003 г. по гр. д. № 4883/2002 г. на СГС, ІV-в отделение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на праното. Като такъв е посочен въпросът за преценката на доказателствата, установяващи извършено от Г. ф. плащане в полза на увреденото лице.
Ответникът по касация – А. Б. Б. от гр. С. не заявява становище по допускането на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Софийски градски съд и да отхвърли предявеният от Г. ф. срещу А. Б. Б. от гр. С. иск по чл. 91, ал. 1 ЗЗ /отм./, въззивният съд е приел, че ищецът, който твърди, че се е суброгирал в правата на увреденото лице, не е доказал факта на плащане на обезщетението по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗ /отм. Този извод е направен, с оглед обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства кой е взискател по изпълнителни дела № 4437/2003 г. и № 4438/2003 г., посочени в представените две платежни нареждания от 02.07.2003 г., за да се счете, че плащането е извършено именно във връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преценката на събраните по делото доказателства във връзка с плащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице е въпрос, чието решаване не може да обоснове приложимостта на нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Тя е част от същинската правораздавателна функция на съда. Процесуалният закон вменява в задължение на съда да обсъди всички доказателства и направени от страните доводи и възражения при спазване на съответните изисквания, но изводите от това обсъждане са предоставени в неговата изключителна компетентност. Правилността на същите е предмет на самата касационна проверка, но не и на нейното допускане в производството по чл. 288 ГПК. В този смисъл именно са и задължителните постановки по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, според които материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Отделно от това, настоящият състав счита, че представените от касатора съдебни актове не доказват твърдението за противоречие в съдебната практика по поставения въпрос. Два от тях – решение от 22.07.2009 г. по гр. д. № 249/207 г. на Софийски градски съд, ІV „г” отделение и решение от 18.05.2001 г. по гр. д. № 241/2000 г. на Д. районен съд – изобщо не следва да бъдат взети предвид, тъй като липсват данни да са влезли в сила и поради това не се включват в понятието „съдебна практика”, изяснено в т. 3 от цитираното тълкувателно решение. Третият акт – решение от 19.10.2007 г. по гр. д. № 285/2007 г. на Софийски окръжен съд, също не доказва противоречиво решаване на поставения от касатора въпрос, тъй като от мотивите на същото е видно, че не е налице аналогичност на фактите и установяващите ги доказателства, въз основа на които е извършена преценката налице ли е плащане на застрахователното обезщетение.
Що се отнася до поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не подлежи на обсъждане, тъй като касаторът не е аргументирал твърдението си защо счита, че поставеният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Само по себе си, цитирането на законовата разпоредба не представлява „изложение на основанието” по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не поражда задължение за съда да извърши преценка относно наличието на релевираното основание. Още повече, че в случая касаторът не твърди, че въпросът е от значение и за развитието на правото, което заедно с точното прилагане на закона формира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е подчертано изрично и в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 798 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 1147/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: