О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 07.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 97/2009 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” ООД, гр. П. срещу решение № 1* от 03.11.2008 г. по гр. д. № 3033/2007 г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалваното решение въззивният съд е оставил сила постановеното от Пловдивски районен съд решение № 67 от 11.05.2007 г. /погрешно посочена 2006 г./ по гр. д. № 3863/2006 г. в частта, с която е уважен предявеният от „В” ООД, гр. П. иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 23 760.69 лв. – стойност на доставено дизелово гориво и амониева селитра по конкретно посочени фактури, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба 22.12.2006 г. до окончателното й изплащане и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 798.60 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 01.01.2004 г. до завеждане на исковата молба, като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото в частта, с която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода до 01.01.2004 г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли за отмяната му и за отхвърляне на предявените срещу него искове като неоснователни. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за дължимост на претендираните суми, като счита, че същият е направен без да са съобразени и обсъдени всички представени по делото доказателства, доводи и възражения във връзка с твърдението му за съществуваща уговорка между страните за бартер, изразяващ се в погасяване на процесното задължение на „А” ООД за доставка на дизелово гориво и амониева селитра чрез доставянето на стоки /пшеница/ и извършването на други услуги /сеитба, торене, жътва/.
Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по два съществени въпроса – по процесуалноправния въпрос за правилата, регламентиращи процедурата по постановяване на съдебното решение и по материалноправния въпрос за плащане цената по договора за търговска продажба. Според него, първият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на изрична нормативна уредба на бартерните сделки.
Ответникът по касация – “В” ООД, гр. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор от 21.01.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от „А” ООД, гр. П. срещу „В” ООД, гр. П. искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установено, че за ответното дружество е възникнало задължение за плащане цената на извършената с процесните фактури доставка на дизелово гориво и амониева селитра, както и че част от това задължение е била погасена чрез прихващане по двустранно подписан протокол от 30.08.2003 г., в резултат на което към настоящия момент същото е в размер на исковата сума 23 760.79 лв. Като недоказано решаващият състав е преценил основното възражение на ответника по исковете „А” ООД за съществуването между него и ищеца „В” ООД на уговорка за бартер, в изпълнение на която същият е предоставил на „В” ООД стоки и услуги, чиято стойност надвишава претендираната по настоящото дело сума.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че поставените от него два въпроса, макар и да са съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са от значение за изхода на спора, не могат да обусловят допускане на касационното обжалване.
Преди всичко, неоснователно е твърдението, че материалноправният въпрос за начините на плащане на цената на договора за търговска продажба отговаря на условието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Причината, за да не уважи довода на въззивника /сега касатор/ за наличие на бартерна сделка между него и „В” ООД и съответно за погасяване на процесното задължение, е приетото от въззивния съд, че представените по делото доказателства не установяват наличието на подобно съглашение между страните. Следователно, изводите на решаващия състав по съществото на спора са следствие не от приложението на материалния закон /чл. 327, ал. 1 ТЗ/ във връзка с начините за плащане цената по договора за търговска продажба, в т. ч. и чрез предоставяне на стоки и услуги /бартер/, а от конкретната преценка на ангажираните в тази насока доказателства. Ето защо, липсата на изрична нормативна уредба на бартерните сделки в случая не е правен проблем, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и налага произнасяне на Върховен касационен съд.
Не може да се приеме, че е налице и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Вярно е твърдението за липса на произнасяне по представените във въззивното производство доказателства /8 броя фактури и протокол от 07.01.2005 г./, в т. ч. и по откритото производство за оспорването им по чл. 154 ГПК /отм./. Доколкото обаче същите са във връзка с релевираното едва с въззивната жалба и поради това недопустимо съгласно т. 6 от Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1/2001 г. процесуалноправно възражение за прихващане /наречено „приспадане” на дължимите от ищеца суми по тези фактури/, то не е налице противоречие с постоянната практика на Върховен касационен съд по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, в т. ч. и с цитираното от касатора решение № 228 от 14.02.2002 г. по гр. д. № 1046/2001 г. на ВКС, V отделение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 03.11.2008 г. по гр. д. № 3033/2007 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: