О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 11.02.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №6043 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. С., подадена чрез адв. М. Г., срещу решение №482 на Русенски окръжен съд, постановено на 26.06.2013г. по в.гр.д.№ 582/2013г., с което след отмяна на решение №671 от 11.04.2013г. на Русенския районен съд по гр.д.№17/2013г., съдът е предоставил упражняването на родителските права върху детето И. И. С., [дата на раждане] , на майката Е. С. Н., и е определил местоживеенето на детето при майката; определил е режим на лични отношения на бащата И. А. С. с детето И. : всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 18ч., както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; осъдил е И. А. С. да заплаща за малолетната И. чрез нейната майка и законен представител Е. С. Н. по 80лв. месечна издръжка, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, а по сметка на Русенския окръжен съд – 115,20лв.д.т., както и да заплати на Е. С. Н. сумата 300лв. разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск .
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението поради несъобразяване от страна на съда с всички съотносими към преценката на кого да се предоставят родителските права обстоятелства и поради пренебрегването на съществени обстоятелства за конкретния случай, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точната прилагане на закона и развитие на правото. Според касатора е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с Постановление №1/12.11.1974г. по д.№3/1974г. на Пленума на ВС , тъй като съдът не дава отговор на въпросите : “1/. Направил ли е конкретна и комплексна преценка на събраните по делото доказателства, с оглед интереса на детето и в съответствие със задължителната практика, изразяваща се в вземане предвид съществени обстоятелства за конкретния случай, а именно: начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от доверителя ми грижи към детето, на изразената му и доказана готовност за живее с детето /не само като зявление, но и като реално предприети действия за това/, към кого от двамата родители в по- голяма степен детето е привързано, социалната среда, в която всеки от родителите би поставил детето /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, при постановяване на решението си? 2/. Направил ли е конкретна и комплексна преценка на събраните по делото доказателства, с оглед интереса на детето и в съответствие със задължителната практика, изразяваща се в вземане предвид всички съществени обстоятелства за конкретния случай, а не само полът и възрастта на детето – които са само част от всички съотносими при преценката обстоятелства, при постановяване на решението си?” . В изложението касаторът се позовава и на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като поддържа, че отговорът на тези въпроси ще доведе до развитие на правото – чл.280 ал.1 т.З ГПК, както и до уеднаквяване на съдебната практика. Наличието основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е обосновано с оплакване ,че въззивното решение “е решено в абсолютно противоречие с решението на първоинстанционния съд”, което счита “за абсолютен показател за наличие на правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата” .
Ответната страна Е. С. Н. в писмен отговор, подаден чрез адв.Н., взема становище ,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да отмени първоинстанционното решение , с което искът на ищцата е отхвърлен като неоснователен, и да уважи иска, въззивният съд е приел, че при разрешаване на спора относно родителските права по чл.127 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да се споразумеят относно местоживеенето на своите ненавършили пълнолетие деца, режима на лични отношения с другия родител и издръжката им, съдът следва да изходи от поведението и възпитателските качества на всяка от страните, възможността им да обезпечат подходящи условия за отглеждането и възпитанието на детето, установените отношения родител-дете и след като съобрази интереса и специфичните нужди на детето, обусловени от възрастта и пола му, да определи по-пригодния родител, на когото да възложи упражняването на родителските права. След анализ на доводите на страните, събраните доказателства, в това число социалните доклади на службите за закрила на детето по постоянния адрес на родителите, според които в дома на всеки от тях имало създадени подходящи условия за отглеждането и възпитанието на детето, както и ,че страните имали родителски капацитет, финансова възможност и близки, които да ги подпомагат при грижите за детето; показанията на свидетелите Х. и И. , при отчитане на тяхната заинтересованост предвид обстоятелството, че И. е майка на ответника, а Х. е в дългогодишно съжителство с бащата на ищцата, съдът е обосновал извод, че местоживеенето на детето следва да се определи при майката, на която следва да се предоставят и родителските права върху него, тъй като тя се явява по-пригодния родител. Счел е, че ниската възраст на детето предпоставя нуждата от непосредствена майчина грижа и ласка за правилното му психично-емоционално развитие и необходимостта от съхраняване на връзката майка-дете, са основание ищцата да се определи като биологично необходимия за нормалното отглеждане и възпитание на детето родител. Съдът е приел също, че тя има и по-добри възпитателски качества в сравнение с бащата, тъй като търси законни способи за разрешаване на възникналия спор досежно родителските права върху детето за разлика от бащата, който прилага силови методи и поставя ромските обичаи над писаните закони и интереса на детето. Съобразно изложеното е приел и това, че на бащата следва да се определи подходящ режим на лични отношения с детето предвид ниската му възраст, както и дължимата от него издръжка, съобразени с нуждите на детето и установените по делото доходи на двамата родители.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. На поставените в изложението въпроси въззивният съд не е давал правно разрешение, а доколкото косвено са засегнати, то е с оглед анализа на събраните доказателства. Сам касаторът посочва в изложението си, че въззивното решение не дава отговор на поставените от него въпроси . Предвид това с повдигането им не се обосновава извод за наличие на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. На следващо място въпросите са поставени в контекстта на оплакването на касатора за необоснованост на решението поради постановяването му при при неправилен анализ на събраните доказателства и поради неотчитането на важни според него факти и обстоятелства, които е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. В този смисъл съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на свидетелските показания и социалните доклади от страна на съда, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: В представеното изложение не само не са формулирани от касатора материално правни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но не е обосновано и наличието на специфичните предпоставки. Касаторът само формално се позовава на т.1, т.2 и т.3 от чл.280 ГПК. Във връзка с първото основание твърди противоречие с цитираното ППВС, но не обосновава в какво конкретно се състои това противоречие. Такова противоречие в случая и не е налице – според приетото с това постановление “съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата- в смисъл- всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин; интересите на децата,следва да се преценяват с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др. Въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение. Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ГПК. В тази връзка позоваването на противоречие с първоинстанционното решение е неуместно , то е извън обхвата на казуалната практика по смисъла на тази норма. Основанието по т.2 на чл.280 ГПК е налице, когато правното разрешение на въззивния съд по обуславящ изхода на спора правен въпрос противоречи на правното разрешение на същия въпрос в други влезли в сила съдебни актове, постановени по реда на отменения ГПК по сходни казуси. В случая касаторът не сочи такива. На следващо място в случая касаторът макар и да се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е развил никакви конкретни доводи в тази насока. Изложеното представлява само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл. 281 ГПК, а именно – необоснованост. Това оплакване не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ само селективно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени както общите, така и допълнителните изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Русенски окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №482 на Русенски окръжен съд, постановено на 26.06.2013г. по в.гр.д.№ 582/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: