О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№233
гр.София, 11.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2502/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо ГПК във връзка с чл.174 и чл.176, ал.1 ГПК/отм./.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”*”, ет.*, ап.*, срещу определението от 30.10.2012 год. по гр.дело № 2319/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ”в” въззивно отделение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 27.10.2011 год. за конституирането му по делото като трето лице помагач на страната на ответника.
Поддържа се, че частният жалбоподател не е участвал по делото в първата инстанция и не е получавал съдебни книжа, но в хода на процеса е придобил спорното право /след публичен търг от СО, а друга част по давност/ и като приобретател има интерес и законово право да встъпи на страната на въззиваемия ответник за да му помага. Твърди се, че липсва съдебен акт, с който частният жалбоподател да е бил конституиран като главна страна в производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Производството по гр.дело № 2319/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ”в” въззивно отделение е образувано след като с решение № 774 от 10.02.2011 год. по гр.дело № 643/2009 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. е отменил въззивното решение от 17.07.2008 год. по гр.дело № 1297/2008 год. и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С отмененото от ВКС въззивно решение е било потвърдено решението на Софийския районен съд от 07.03.2007 год. по гр.дело № 11426/2006 год., с което е отхвърлен предявения от В. И. Д. срещу Н. И. Б. иск по чл.38а ЗЖСК за предаване владението върху апартамент № *, в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]/секция */, ет.*.
При новото разглеждане на делото, в заседанието на 21.10.2011 год. въззивният съд е констатирал, че ответникът по жалбата е призован с имената, посочени в исковата молба, а именно: Н. И. Б.. Градският съд е докладвал извършена служебна справка, от която е установил, че лицето с посочени в исковата молба три имена Н. И. Б. е с постоянна регистрация в [населено място],[жк]. Констатирано е по-нататък, че в проведеното на 10.11.2010 год. открито съдебно заседание пред ВКС, в залата се е явила страна с имена Н. Й. Б. и от извършената от касационния съд констатация по личната му карта е било установено, че същият е адресно регистриран в [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес]. По искане на пълномощниците на въззивницата, градският съд допуснал поправка на явна фактическа грешка в презимето на ответника по въззивната жалба, което да се чете: Й. с ЕГН [ЕГН], а не както е записано: И..
С молба от 27.10.2011 год. до градския съд Н. Й. Б. с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] е заявил, че никога не е участвал по делото пред Софийския районен съд и че допуснатата от въззивния съд поправка на презимето на ответника на практика води до смяна на ответника. Със същата молба е поискал на основание чл.174 ГПК/отм./ да бъде конституиран във въззивното производство като трето лице помагач на страната на ответника Н. И. Б..
С обжалваното определение молбата по чл.174 ГПК/отм./ е оставена без уважение, като градският съд е приел, че предвид направеното от ищеца в откритото заседание на 21.10.2011 год. уточнение, с нарочно определение от същата дата е била поправена допусната грешка в изписване на второто/бащиното/име на ответника и че Н. Й. Б., ЕГН [ЕГН] е ответник по делото, а право на встъпване съгласно чл.174 ГПК/отм./ във връзка с § 2 ГПК има само трето за делото лице, но не и вече конституирана главна страна.
Определението е законосъобразно.
Съгласно чл.15, ал.1 ГПК/отм./, понастоящем чл.26, ал.1 ГПК, страни в процеса са лицата, от чието име или срещу които се търси исковата защита. Ищецът и ответникът са главните страни, без които процесът не може да възникне и да се развие. П. страна/чл.174 ГПК, отм., респ., чл.218 ГПК/ встъпва в делото, образувано между главните страни, за да подпомогне в свой интерес упражняването на правото на иск на подпомаганата от нея страна. Допустимостта на допълнителното встъпване е обусловена от наличието на висящ процес, като при действието на отменения ГПК от 1952 год., встъпването беше допустимо и в касационното производство, както и при новото разглеждане на делото от въззивния съд, на който делото е върнато от Върховния касационен съд /срвн., т.9 от тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. по тълк.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС/. Второто изискване за допустимост на допълнителното встъпване е делото да се води между други лица, имащи качеството на главни страни. Преди и до встъпването, встъпилият по реда на чл.174, ал.1 ГПК/отм./, респ. по чл.218 ГПК е трето/неучастващо, чуждо на процеса/ лице. Следователно, ако упражни по този ред правото си на участие в процеса, третото лице не става главна страна /съищец или съответник/-другар на подпомаганата страна, а става допълнителна, подпомагаща страна, покрай главната страна, на която помага. След встъпването, третото лице става субект на допълнително, акцесорно процесуално отношение, което се наслагва покрай главното процесуално отношение, на чието развитие служи.
В случая, въззивният съд законосъобразно е приел, че след като Н. Й. Б. има качеството на главна страна-ответник по предявения иск и по въззивната жалба, молбата му да встъпи по делото като подпомагаща страна, за да подпомага самия себе си е неоснователна, поради което правилно я е оставил без уважение, в съответствие с процесуалния закон. Предметът на настоящото частно производство не обхваща проверка на правилността на определението на въззивния съд от 21.10.2011 год., с което по искане на ищцата е била допусната поправка на грешка в исковата молба при изписване на бащиното име на ответника – Н. Й./вместо И./Б. с ЕГН [ЕГН]. С определението от 21.10.2011 год. въззивният съд се е произнесъл по искане на ищцата за уточнение на исковата молба във връзка с чл.98, ал.1, б.”б” и чл.100 ГПК/отм./, съобразно указанията, дадени с т.3 от тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателния акт, когато въззивният съд констатира нередовности на исковата молба, той следва да я остави без движение съгласно чл.100 ГПК/отм./ и да даде указания за отстраняването им, като при поправяне на дефектите производството продължава до произнасяне на решение по основателността на въззивната жалба, в противен случай обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск. Тази възможност за поправяне недостатъците на исковата молба от въззивния съд допринася за деформализиране на исковия процес. Същото е оправдано, защото пропускът да се забележат и отстранят своевременно недостатъците на исковата молба се дължат на първоинстанционния съд. Определението на въззивния съд по чл.100 във връзка с чл.98, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ е по движение на делото, законът не предвижда възможност за отделното му обжалване, а ако с него неправилно е била коригирана исковата молба, неправилността може да бъде изтъкната при всяко положение на делото пред въззивния съд или при обжалване на решението му пред ВКС. В., частният жалбоподател се е възползвал от тази възможност, като с молба от 27.10.2011 год. е поискал въззивният съд да отмени определението си от 21.10.2011 год. за допускане поправка на явно фактическа грешка досежно презимето на ответника по предявения иск. С определение от 10.12.2012 год. градският съд е оставил молбата без уважение, като по изложените съображения и това определение не може да бъде контролирано в настоящото частно производство, имащо за предмет приложението на чл.174 ГПК/отм./.
В обобщение, обжалваното определение е постановено в съответствие с процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 30.10.2012 год. по гр.дело № 2319/2011 год. на Софийския градски съд, ІІ”в” въззивно отделение, с което е оставена без уважение молбата на Н. Й. Б. от [населено място], за конституирането му като трето лице помагач на страната на ответника.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/