О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 12.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2071/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл. 303 ГПК вх.№ 4845/22.01.2018 г.,поправена с молба вх.№2734/23.04.2018 г., молба вх.№8824/07.02.2018 г. и молба вх.№12636/21.02.2018 г. от И. М. В. срещу решение № 904/22.02.2017 г. по в.т.д.№1220/2017 г. на Окръжен съд-Варна, т.о., с което е потвърдено решение № 3181/02.08.2017 г. по гр.д.№4837/2016 г. на Районен съд-Варна в частите за уважаване на предявените искове . В атакуваните части е прието за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че съществуват вземанията на [фирма] към молителката, за които е издадена Заповед № 725/ 11.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1484/ 2016 г. на Районен съд-Варна, за следните суми: 401,82 лева, представляваща дължима главница за консумирана и незаплатена ВиК услуга по партида с абонатен номер 000271 в периода 01.07.2014г. – 16.12.2015г., и 11,54 лева- общо обезщетение за забава върху сумите за главница за периода от един месец след издаването на всяка фактура до 16.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
В молбата за отмяна и в молбите, с които молителката е изпълнявала дадените й указания за отстраняване на нередовности в нея се твърди, че атакуваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими поради противоречие с императивни правни норми на българското законодателство, нормите на ЕКЗПЧ, на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧ. Правени са пространни изложения на оплаквания във връзка с извършените процесуални действия от съда-допуснати доказателства и доказателствени средства, за неуважени искания за събиране на такива, за неправилно определена родова подсъдност,за недопустимост на разгледания иск.Уточнено е, че молбата е с правно основание по чл.303 ал.1 т.2 ГПК, без то да е конкретизирано.Последвали са оплаквания, ,че решението е неподписано, че противоречи на закона, понеже с него молителката е осъдена за втори път да заплати недоставено количество вода.Приложени са копия от писмени документи, които са представени като доказателства по делото. Иска се обезсилване на съдебните решения и прекратяване на производството.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] в писмен отговор я оспорва.
ВКС, състав на ІІІ г.о., констатира следното:
Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимирана да подаде молбата за отмяна е заинтересованата страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно, поради някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 303 и чл. 304 ГПК.
Според разрешенията, съдържащи се в ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК по т.10- молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.1-т.7 ГПК и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
В молбата и уточненията към нея не се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303 ал. 1 и чл. 304 ал. 1 ГПК. Изложени са доводи, имащи отношение към валидността, допустимостта и правилността на атакуваното решение, които биха били предмет на проверка при инстанционен контрол, евентуално при селекция на касационна жалба, но не и в производство по отмяна.
С оглед приетото разрешение в цитираното ТР и на основание чл.306 ал.2 вр.чл. 286 ал.1 т.2 ГПК молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна вх.№ 4845/22.01.2018 г. поправена с молба вх.№2734/23.04.2018 г., молба вх.№8824/07.02.2018 г. и молба вх.№12636/21.02.2018 г. от И. М. В. срещу влязло в сила решение № 904/22.02.2017 г. по в.т.д.№1220/2017 г. на Окръжен съд-Варна, т.о., с което е потвърдено решение № 3181/02.08.2017 г. по гр.д.№4837/2016 г. на Районен съд-Варна в частите за уважаване на предявените искове от [фирма] по чл.422 вр.чл. 415 ГПК срещу молителката.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: