О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 14.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 4555 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. А. Д. чрез адвокат Р. П. против решение № 2632 от 09.04.2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „а” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 12444/2012 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответницата по касация М. Д. М. чрез адвокат А. Л. е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество. Претендира присъждането на разноски, но не представя доказателства да е направила разноски (вкл. адвокатско възнаграждение).
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 6329 от 25.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 48585/2011 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. А. Д. срещу М. Д. К. иск по чл. 200 ЗЗД за заплащане на сумата 3 800 евро, представляваща част от сумата 19 000 евро – незаплатена 1/3 от продажна цена на УПИ с вила в [населено място], предмет на договор за покупко-продажба от 25.11.2005 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е формулиран следния въпрос: „Обратното писмо представлява ли пълно доказателство за разкриване на симулацията”, за който се поддържа, че е решен в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375/2010 г., ВКС, ГК, ІV г.о. – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, т. 2 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В настоящия случай, за да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба от 25.11.2005 г., обективиран в нотариален акт № 142, т.ІІІ, рег. № 4647, д.474/2005 г. по описа на нотариус с рег. № 062 НК, ищецът И. А. Д. прехвърлил на ответницата М. Д. К. правото на собственост върху УПИ (парцел ІІ, кв.47 по плана на [населено място] с площ 948 кв.м., заедно с изградената в него дървена вила – сграда, на два етажа, с площ 98 кв.м. за сумата 38 000 евро, която е изплатена напълно и в брой при подписването по банкова сметка в [фирма]. Доказано е, че ответницата е превела в полза на ищеца сумата 38 000 евро за покупката. Обсъдена е декларация, подписана от ответницата и оформена с нотариално заверен подпис рег. № 4642 от 25.11.2005 г. по описа на нотариус с рег. № 062 НК, като е прието, че същата съдържа вътрешно противоречие за това какъв е размера на действително договорената цена – от една страна се твърди, че цената по нотариалния акт е окончателната договорена цена от 38 000 евро, а същевременно във връзка с изявлението за заплатени само 2/3 от цената, не става ясно дали 38 000 лв. е стойността на платеното или на цялата цена. Въззивният съд е посочил, че изходящата от ответницата декларация представлява „начало на писмено доказателство по чл. 165, ал. 2 ГПК и контрлетр”, както и че тя създава само вероятност за относителна симулативност в съгласието на страните по покупко-продажбата относно размера на цената. При липса на проведено пълно и главно доказване за това каква е действителната и безпротиворечива воля на страните относно цялата продажна цена, размера на платеното и на дължимия остатък, е прието, че не се налага извод за привидност на уговорката в нотариалния акт досежно размера на цената и съответно – не се налага заместването й с действително прикрито съглашение. Това от своя страна е обосновало извод за липса на основание за присъждане на суми над вече заплатените от ответницата при сключване на сделката 38 000 евро.
С оглед изложеното касационната инстанция приема, че формулираният от касатора въпрос имплицитно изисква да се извърши преценка на правилността на формирания от въззивния съд извод относно естеството на изявлението, направено от ответницата с декларацията с нотариално заверен подпис рег. № 4642 от 25.11.2005 г. – дали същото представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК (както всъщност е приел въззивния съд, видно от изложените мотиви, относими единствено към документ с характеристиките на начало на писмено доказателство) или е обратно писмо (контрлетр), което по дефиниция пълно разкрива симулацията. Такава преценка обаче не може да бъде извършена в рамките на касационното произнасяне във фазата по допускане на обжалването, защото извършването й предполага анализ на доказателствата по делото с цел установяване действителното съдържание на волеизявлението, предвид неяснотата на текста на декларацията. Необходимостта от извършване на подобна преценка не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото както вече бе посочено по-горе, общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По същество се търси разрешаване на един фактически въпрос, но по реда на чл. 290 ГПК може да се дава отговор само на правни, не и на фактически въпроси.
Същевременно, както става ясно от изложеното по-горе, решаващият извод на въззивния съд (обусловил и изхода на спора) е, че декларацията с нотариално заверен подпис рег. № 4642 от 25.11.2005 г. създава само вероятност за относителна симулативност в съгласието на страните по покупко-продажбата относно размера на цената, т.е. съставлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, поради което и при липсата на пълно и главно доказване за действителна воля на страните относно пълния размер на продажна цена със съдържание, различно от вписаното в нотариалния акт, не се налага извод за привидност на тази уговорка в нотариалния акт. Действително, в текста на решението е употребен термина „контрлетр”, по начин, който може да бъде определен като правно-логическо противоречие, тъй като един документ може да бъде или „начало на писмено доказателство”, или „обратно писмо (контрлетр)”, но не едновременно и двете. Доколкото обаче действително приетото от въззивния съд е, че се касае за начало на писмено доказателство, то въпросът „Обратното писмо представлява ли пълно доказателство за разкриване на симулацията” не е обусловил или подготвил изхода на делото, поради което не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от настоящото произнасяне, доколкото ответницата по касация не е представила доказателства за направени разноски във връзка с касационното обжалване, такива не следва да й се присъждат.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2632 от 09.04.2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „а” въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 12444/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: