О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София 25.03.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 21 март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 6841 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от А. А. Ц. от [населено място] против определение от 01.11.2012 г. по ч. гр. дело № 10035/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на А. А. Ц. против определение от 06.01.2012 г. по гр.дело № 23680/2011 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя Ц. за спиране на изпълнението по изп.дело № 20118580400545 по описа на ЧСИ У. Д., поради недължимост на вземанията, предмет на изпълнителния лист от 01.06.2011 г., издаден по ч.гр.дело № 2299/2001 г. на СРС.
В частната жалба се поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон.
В изложението са формулирани правните въпроси – 1. фактът, че е образувано ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист, релевантен ли е по отношение на началния момент, от който започва да тече срока по чл.250 ГПК/отм./ -т.е. след образуване на новото изпълнително дело започва ли да тече нов срок по чл.250 ГПК/отм./ или длъжника има право да използва редът за защита, предвиден в чл.250 ГПК/отм./ само при първоначалното образуване на изпълнително дело, но не и при последващите изпълнителни производства, образувани въз основа на същия изпълнителен лист, 2. допустимо ли е при образуване на ново изпълнително производство възоснова на изпълнителен лист по който вече е било образувано и прекратено изпълнително дело релевиране на възражение от длъжника за погасяване на вземането на кредитора поради изтекла погасителна давност, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената молба от жалбоподателя А. А. Ц. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118580400545 по описа на ЧСИ У. Д. е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на седемдневния преклузивен срок, предвиден в разпоредбите на чл.250, ал.1 ГПК/отм./. Прието е, че въз основа на издаден от СРС на осн.чл.237 ГПК/отм./ в полза на [фирма] изпълнителен лист срещу А. Ц. е образувано изп.дело № 2856/2001 г. на ДСИ и че призовката за доброволно изпълнение по това дело е получена от длъжника на 24.10.2001 г. Прието е, че изпълнителното дело е прекратено и към настоящият момент въз основа на същия изпълнителен лист по молба на взискателя е образувано изп.дело № 20118580400545 по описа на ЧСИ У. Д..
Прието е, че преклузивният срок по чл.250,ал.1 ГПК/отм./ е изтекъл и молбата за спиране на изпълнителното производство е процесуално недопустима. Според въззивния съд седмодневният преклузивен срок тече от получаване на поканата за доброволно изпълнение и в случая същата е получена лично от длъжника на 24.10.2001 г. Преклузивният срок е изтекъл на 31.10.2001 г. Прието е, че образуването на ново изпълнително производство не е факт, който е релевантен за началния момент на срока по чл.250,ал.1 ГПК/отм./, тъй като изпълнителното дело е образувано въз основа на същия изпълнителен лист.
При тези съображения съдът е потвърдил определението на СРС, с което е оставена без разглеждане молбата на А. Ц. по чл.250,ал.1 ГПК/отм./ за спиране на изпълнението по изп. дело № 20118580400545 по описа на ЧСИ У. Д..
Подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано в разпоредбите на чл.274,ал.3 ГПК, в които изрично са посочени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба по искане за спиране по реда на чл.250,ал.1 ГПК/отм./ не попадат в кръга на визираните в т.1 и т.2 на чл.274,ал.3 ГПК, тъй като не са преграждащи. С тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. В случая е приложимо разрешението, дадено с т.6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че процесното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане и след произнасяне на въззивния съд е изчерпан инстанционният контрол за обжалване. Подадената частна жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частна касационна жалба вх. № 126949/04.12.2012 г., подадена от А. А. Ц., [населено място], район”К. с.”, [улица] против определение от 01.11.2012 г. по ч. гр. дело № 10035/2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на А. А. Ц. против определение от 06.01.2012 г. по гр.дело № 23680/2011 г. на Софийски районен съд.
Прекратява производството по ч.гр.дело № 6841/2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: