О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
Гр.София, 27.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 135 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Ш”, гр. Н., К. срещу определение № 394/13.10.2008г., постановено по ч.т.д. № 389/2008г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 357/12.03.2008г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д. № 659/2007г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът “Л”О. , гр. В. оспорва частната жалба и допускането на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл.74 от ТЗ, Варненският апелативен съд е приел, че ищецът – частен жалбоподател в настоящото производство, е предявил иска извън преклузивния 14-дневен срок, като е бил редовно поканен за провеждане на Общото събрание на съдружниците, взело атакуваните решения. Според решаващия състав поканата е изпратена на адреса на дружеството с препоръчана международна поща, пратката е получена от адвокатска къща и е препратена на представляващия юридическото лице в гр. В. на 16.04.2007г., т.е. към датата на провеждане на събранието на 22.04.2007г. съдружникът е бил надлежно уведомен.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Според частния жалбоподател изводите на съда за безспорност на уведомяването поставяли въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, като цитира решение № 1592/28.11.2003г. по гр.д. № 612/03г. на ВКС, ТК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се мотивира с произнасянето по два съществени въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС и на Великотърновския апелативен съд.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос по същество касае вида на акта, с който съдът следва да се произнесе по допустимостта на иск с правно основание чл.74 от ТЗ, когато съществува спор относно редовното връчване на покана на съдружник за провеждане на Общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване предполага противоречие на обжалвания съдебен акт с задължителна за съдилищата практика на ВКС, изразена в ППВС или в ТР, респ. трайно установена практика на ВКС по поставения въпрос. Соченото решение на състав на ВКС е постановено по жалба срещу въззивно решение за обезсилване на първоинстанционен съдебен акт, при различна фактическа обстановка, поради което няма характер на константна практика на ВКС. В случая, спорът относно редовното уведомяване на съдружника за провеждане на Общото събрание е разрешен от съдилищата по същество, след обсъждане на ангажираните доказателства по делото в “процеса относно процеса” и въззивният съд не е излязъл извън правомощията си за преценка на фактите по делото.
Следващите два въпроса за спазване на процедурата за лично уведомяване на търговеца по чл.139, ал.1 от ТЗ при връчване на книжа на лица, извън кръга на тези, представляващи юридическото лице, и за възможността удостоверяването на връчването да се осъществи от трето лице – извън “Български пощи”, не са съществени по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Доводът на частния жалбоподател, че поканите за общите събрания на съдружниците следва да се връчват лично на представляващите юридическото лице – съдружник, представлява тълкуване на нормата на чл.139, ал.1 от ТЗ, дадено от състав на Великотърновския апелативен съд. Такъв довод не е бил заявен в инстанциите по същество, поради обстоятелството, че оспорването на редовното връчване на поканата касае съдържанието на получената пощенска пратка и факта на предоставянето й от получилото я лице на съдружника. На следващо място, посочването на решение на апелативен съд по въпроса за приложението на нормите за призоваване по ГПК /отм./ към редовността на връчена покана на съдружник в О. , не обоснова приложното поле на нормата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По отношение на начина на удостоверяване на връчването, частният жалбоподател застъпва тезата, че единственото оправомощено за това лице е “Български пощи”, без да сочи законово основание за подобно тълкуване. Решението на ВКС, на което се позовава /Реш. № 224/28.03.2007г. по т.д. № 1093/2006г. на ВКС, ІІ т.о./ е постановено по прилагане на правилото на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./, когато адресатът на пощенската пратка не се е явил да я получи, какъвто не е настоящият случай.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 394/13.10.2008г., постановено по ч.т.д. № 389/2008г. от Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.